Решение № 6830 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Й. Петрова от гр.Враца, чрез адв. Николов срещу решение 68 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело 476/2021 г. по описа на Административен съд - Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Враца не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът И. Петров не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. Петрова и И. Петров срещу заповед 1103/23.07.2021 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж балкон към ап. 13 с идентификатор 12259.1025.64.1.13 в многофамилна жилищна сграда в УПИ ХVI - 64, кв.18 по плана на ж.к.Медковец, гр.Враца, изграден без строителни книжа от Й. Петрова и И. Петров през 2020г. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ , тъй като процесния незаконен строеж, описан детайлно в заключението, отговаря на параметрите, визирани в заповедта и Констативния акт и е изграден без строителни книжа. След подробно обсъждане на доказателствата по делото и заключението на СТЕ, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от четвърта категория, изграден в противоречие с изискванията на чл.148, ал.1 ЗУТ през 2020г., непопадащ в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 2/08.04.2021 г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с точно описаните в Констативния акт и процесната заповед параметри - балкон с монтиран метален парапет, изграден след преустройство на корниза на сградата с премахване на дървената покривна конструкция с керемидите и отвеждащата хоризонтална водосточна тръба, в нарушение на изискванията по чл.148,ал.1 ЗУТ във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ - изграждане на строежа без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, като е даден ход на делото в открито съдебно заседание на 27.01.2022г. , въпреки своевременно подадената молба от жалбоподателката за отлагане на делото поради заболяване на процесуалният й представител. Разпоредбата на чл.139, ал.1 АПК, която е съобразил административният съд за да остави без уважение искането за отлагане на делото, изисква препяствието за явяване да касае едновременно страната и процесуалният й представител, т.е. в условия на кумулативност. Освен, че не са посочени в молбата причини за невъзможност за явяване на жалбоподателката, не са приложени и доказателства за твърдяното заболяване на процесуалният й представител. Такива не са представени и с касационната жалба. Следователно не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски ,с оглед изхода на делото и липсата на изрично и своевременно заявена претенция от ответниците , не се дължат от касаторката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,