Решение № 4890 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2020 г.

Решение № 4890 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на "Мегастрой 2015" ООД гр. София, действащо чрез процесуалния представител адв. М. П., за отмяна по реда и основанията на чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение № 3705 от 21.05.2020 г., постановено по адм. Дело № 3301/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Твърди се, че по адм. дело № 3301/2019 г. на АССГ страната, вследствие на нарушаване на процесуалните правила не е била надлежно представлявана. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по отмяна. Ответната страна – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Г., оспорва основателността на искането за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо. Определението, чиято отмяна се иска е влязъл в сила акт по чл. 237, ал. 1, пр. второ АПК, с който окончателно се прегражда развитието на делото, тъй като с него се отхвърля жалбата на дружеството срещу акт на директора на дирекция "ОДОП" София, с който жалба на дружеството не е разгледана по същество. Искането е подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК – едногодишен от влизане в сила на определението на АССГ. Искането е подадено в надлежна форма и съдържа точно формулирано и обосновано основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че страната "Мегастрой 2015" ООД, вследствие на нарушение на процесуалните правила от съда, е била ненадлежно представлявана, което при установяване съставлява едно от трите алтернативни основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че жалбата до АССГ, по която е образувано първоинстанционното производство, не е подадена от надлежно упълномощен представител – В. Я., който не е и от кръга лица с юридическа правоспособност, а впоследствие и по-късно упълномощения адвокат В. не е бил упълномощаван да приподписва сезиращата съда жалба. Производството по адм. дело № 3301/2019 г. на АССГ е образувано по жалба от 14.03.2019 г. на "Мегастрой 2015" ООД, с която по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК се обжалва решение № 47/10.01.2019 г-. на ДД "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба на "Мегастрой 2015" ООД от 28.11.2018 г. срещу ревизионен акт №Р-22221017007370-091-001/14.09.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП София като недопустима – просрочена. Жалбата до АССГ е подадена от дружеството, действащо чрез управителя си А. Т., представлявана от пълномощника В. Я.., която единствено е подписала жалбата. Към момента на подаване на жалбата А. Т. е управител и представляващ дружеството като по делото е представено пълномощно за упълномощаване от нейна страна на В. Я.. до води делата на дружеството, имащо характер на търговско пълномощно. Не е направено упълномощаване за завеждане на жалба пред съд, нито са налице данни В. Я. да е лице от лимитивно предвидения кръг лица по чл. 32 ГПК, вкл. адвокат, юрисконсулт или друго лице с юридическо образование. От справка в НБД "Население" се установява, че В. Я. е майка на А. Т.. Изводът е, че дружеството - жалбоподател не е било надлежно представлявано към момента на подаване на жалбата. Подаването на жалбата е процесуално действие, което може да бъде извършено лично от страната или от неин представител. С оглед правосубектността на жалбоподателя като юридическо лице същият може да бъде представляван от своите законни представители по смисъла на чл. 30 ГПК, приложим на основание пар. 2 ДР ДОПК, или по пълномощие от лицата по чл. 32 ГПК, отново приложим субсидиарно на основание пар. 2 ДР ДОПК. По делото няма данни и твърдения подателят на жалбата В. Я. да е законен представител на жалбоподателя като качеството й на майка на управителя е ирелевантно за упражняването на представителна власт на дружеството. От друга страна няма данни и твърдения същата да е и от категорията лица по чл. 32 ГПК, в т. ч. адвокат, юрисконсулт или служител с юридическо образование. Изводът е, че В. Я. не е надлежен представител на жалбоподателя за извършване на съдопроизводственото действие по подаване на жалбата. Още към този момент не е налице надлежно представляване, което не е установено от съда. Не е давана процесуална възможност на страната, чрез управителя, да отстрани нередовността. В хода на съдебното производство и проведените съдебни заседания на 10.10.2019 г. и 7.11.2019 г. дружеството е представлявано от адв. А. В., надлежно упълномощен от управителя А. Т. като на него съдът предоставя да приподпише сезиращата съда жалба, което е извършено видно от отбелязването върху жалбата. Следващото процесуално действие е постановяване на определението, с което се отхвърля жалбата на дружеството. Адвокат В. няма надлежни пълномощия да извършва процесуалното действие по приподписване на жалбата. Неговото пълномощно е с действие занапред, считано от изготвянето му, което с оглед на представяне на пълномощното е след подаване на жалбата. В същото пълномощно не е направено изрично оправомощаване за приподписване на сезиращата съда жалба, поради което извършеното в този смисъл действие не е направено от името на управителя и за сметка на дружеството и не могат да обвържат същите. Изложеното води до извода, че страната не е била надлежно представлявана, поради което е налице една от алтернативно предвидените предпоставки по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила определение на АССГ. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – АССГ. С оглед допуснатото ненадлежно представляване към момента на подаване на жалбата, новото разглеждане на делото следва да започне от проверка на редовността и допустимостта на жалбата след образуване на делото. Искането за присъждане на разноски в производството, с оглед изхода на спора и основателността на молбата за отмяна, е основателно и на основание чл. 249 АПК вр. с чл. 161 ДОПК, следва да се присъдят направените разноски от искателя в размер на 150 лв. – за държавна такса – съгласно списък на разноски. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение