Решение № 9328 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2017 г.
ВАСII отделение13.07.2017 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2319 от 06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1419/2016 г. по описа на Административен съд - П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 429 от 17.05.2016 г. на кмета на община Карлово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9328 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2017 г., II о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Л. от гр. Б., Пловдивска област, срещу решение № 2319 от 06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1419/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 429 от 17.05.2016 г. на кмета на община Карлово. В касационната жалба не са изложени конкретни основания за отмяна на решението, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон. От кмета на община Карлово, конституиран като ответник в касационното производство, чрез пълномощника му адв. Щ. Ц., е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа от процесуалния представител и в съдебно заседание. Останалите ответници - И. А. Л., Н. Д. Л., Д. А. Л. и П. А. Л., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на С. И. Л. срещу заповед № 429 от 17.05.2016 г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 195, ал. 5 и 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са задължени С. И. Л., А. И. Л. и Н. Д. Л. - собственици, да премахнат самосрутваща се паянтова жилищна постройка в УПИ Х-32, кв. 17 по плана на гр. Б. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. Освидетелстването на строежите като такива по чл. 195 от ЗУТ, се извършва по процедура, подробно регламентирана в чл. 196 от АПК. Разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ предвиждат императивни задължения за административния орган, спазването на които е гаранция за участие на собствениците на обследваната сграда в административното производство и защита на собственическите им права. По делото е безспорно установено, че тези правила са нарушени. Длъжностните лица, назначени с нарочна заповед на кмета на общината - № 111 от 18.02.2016 г., извършващи проверка на обекта, не са изслушали заинтересованите лица, в това число и оспорващата С. Л. Нещо повече - собствениците на строежа не са били уведомени за предстоящото обследване на сградата. Неизпълнението на това императивно задължение - обратно на приетото от административния съд, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на заповед със съдържание като оспорената и винаги води до отмяната й. Освен това от данните по делото е установено, че към датата на извършването на проверката, както и към датата на издаването на заповедта, единият от собствениците на наредената за премахване сграда - А. И. Л., е починал. Въпреки това посоченото лице е вписано в заповедта като адресат на акта. Изложеното сочи, че преди издаването на заповедта административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, за което следва да им е дадена възможност. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила обосновават извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което решението, с което подадената срещу тази заповед жалба е отхвърлена, е постановено при наличието на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. С оглед горното оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед на кмета на община Карлово бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,