Решение № 9097 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Д. К. от гр. София чрез пълномощника адв. С. Стоев против Решение 3796/08.06.2023 г. постановено по адм. дело 2378/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1040-21-15/10.01.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-1683 от 19.12.2022 г. срещу Разпореждане РВ-3-21-01243683 от 01.12.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град, издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и съдът да се произнесе по същество като отмени оспорените Решение 1040-21-15/10.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Д. Петрова в писмени бележки оспорва касационната жалба счита същата за неоснователна и моли съдът да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било Решение 1040-21-15/10.01.2023 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на П. Д. К. срещу Разпореждане РВ-3-21-01243683 от 01.12.2022 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ София-град, като неоснователна. От фактическа страна е установено, че от "ЕТ ГРУП" ООД за П. Д. К. в ТП на НОИ София-град са били представени Удостоверения Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с Е2020553235, Е20201078895 и Е20221193387, с период на временна нетрудоспособност от 13.02.2022 г. до 27.06.2022 г. В данните, подадени за жалбоподателката от осигурителя ЕТ ГРУП ООД по реда на чл. 5, ал. 4 о КСО за този период от 13.02.2022 г. до 27.06.2022 г. като осигурено лице по трудов договор са отразени дни в отпуск по болест. Въз основа на това на П. Д. К. по реда на НПОПДОО е изплатено парично обезщетение в общ размер на 4 337,80 лева. По реда на чл. 107 и сл. КСО на дружеството осигурител ЕТ ГРУП ООД е извършена проверка за установяване на разходваните средства на ДОО, резултатите от която са отразени в Констативен протокол КВ-5-21-01176364/05.08.2022 г. Контролните органи са установили, че дружество ЕТ ГРУП ЕООД е вписано на 09.04.2014 г. в Търговския регистър (ТР) и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с едноличен собственик на капитала и управител Т. Тодоров. Считано от 19.01.2016 г. в ТРРЮЛНЦ за едноличен собственик на капитала и управител е вписан П. Митов (по данни от ТР лицето е собственик/управител на 16 дружества). На 25.04.2016 г. дружеството е преобразувано в ООД. По данни на Агенцията по вписвания са публикувани годишни финансови отчета от извършвана дейност до 2020 г. вкл. Управителят на дружеството - П. Митов е починал на 31.10.2021 г., като в ТР няма данни за назначен нов управител. От контролните органи на ТП на НОИ - София град е извършено посещение на адреса на дружеството, но не е установен офис, не е осъществен контакт с представител и е съставен протокол за извършените фактически действия (Протокол ПТ-5-21-01057006/10.01.2022 г). От информационната система (ИС) на НОИ Регистър на трудовите договори , от страна на дружеството за периода май 2014 г. - май 2022 г. са установени 73 записи на подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени трудови договори с 68 лица (при данни за 17 непрекратени трудови договори). Дружеството е подавало данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м. 07.2014 г. до м. 05.2022 г. За периода от м.07.2014г. до м.05.2022г. не са налице данни за преведени от дружеството осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, като дължимите невнесени осигурителни вноски са в особено големи размери. ЕТ ГРУП ООД не притежава активи, поради което производството по принудително изпълнение е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК и дългът е категоризиран като несъбираем. За периода 2014 2020 г. от страна на дружеството има данни за подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО от 2014 г. до 2016 г. вкл. За 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с отчетени счетоводни загуби. Данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, на осигурителя ЕТ ГРУП ООД, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01176368/05.08.2022г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица за периодите от 01.11.2021г. до 31.05.2022г., както и Задължителни предписания ЗД-1-21-01204747/08.08.2022 г. за заличаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за П. Д. К.. Последните са връчени по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2-ро. След като задължителните предписания са влезли в сила са били предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за указания период. При така изложената фактическа обстановка по отношение на П. Д. К. е издадено Разпореждане РВ-3-21-01243684 от 01.12.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, изплатено ѝ за времето от 12.02.2022 г. до 27.06.2022 г. вкл., в размер на 4 337,80 лв. Разпореждането е обжалвано пред административния орган от К. с жалба с вх. 1012-21-1683 от 19.12.2022 г., която е отхвърлена с Решение 1040-21-15/10.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град. С оглед посочените обстоятелства административния орган е достигнал до извод, че К. не е била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и за лицето от дружеството осигурител са подадени неправомерно данни по чл. 5, ал. 4 КСО, като въз основа на същите на лицето неоснователно е изчислено и изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Според първоинстанционния съд след смъртта на управителя на ЕТ ГРУП ООД 31.10.2021 г. и липсата на вписан нов управител, дружеството не е осъществявало търговска дейност, а за касационния жалбоподател са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от лице, извършващо счетоводни услуги за ЕТ ГРУП ООД, което не е упълномощено от лице с право да представлява дружеството, което обуславя извод за липса на редовно подадени данни и за К. не е възникнало право да получава парично обезщетение по представените болнични листове. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от анализа на доказателствата по делото се установява, че през процесния период касаторката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение недължимо. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Съгласно константната практика на ВАС, пресъздадена в мотивите на оспореното съдебно решение, от съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По делото е установено, че осигурителят ЕТ ГРУП ООД не е осъществявал търговска/стопанска дейност през посочените периоди. При извършена от контролните органи на НАП проверка е установено, че за дружеството са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети до 2016 г., а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са подадени ГДД с осчетоводени загуби, няма данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за регистрирани търговски обекти. В хода на извършена от контролни органи на НАП проверка не е установен контакт с управител или представител на дружеството, не са представени първични счетоводни документи, не е установена реално извършвана трудова дейност от лицата. Не е установено дружеството да притежава финансови активи, недвижими имоти и др. Установени са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за лицата с висок осигурителен доход, без реално обезпечение на възнагражденията. По делото е установено обстоятелството, че дружеството не е осъществявало търговска/стопанска дейност, като липсата на осъществявана такава дейност води до липса на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. Твърденията на касаторката за действително извършвани трудови функции по трудово правоотношение с ЕТ ГРУП ОД през релевантните периоди не са доказани, като тя носи доказателствената тежест за това. По делото е установено, че дружеството не е функционирало през процесните периоди, съответно осигурително правоотношение между лицето и този работодател не е възможно да възникне действително. Видно от данните в ТР, след смъртта на управителя П. Митов, продължават да се подават осигурителни декларации със задължения, като същевременно няма постъпили данни в Агенция по вписванията относно вписване на друг управител. Процесното разпореждането е постановено след служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени за жалбоподателката от дружествата по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Заличените данни са послужили при преценката на правото й за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят осъществяващ контрол по разходите на ДОО, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на жалбоподателката са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на правния спор в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00/сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,