Решение № 2848 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2017 г.

Решение № 2848 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. против решение № 117 от 30.03.2017 г. по адм. дело № 565/2016 г. на Административен съд – Монтана. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР – Монтана, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на Е. Е. против заповед № 301 з-2515/26.10.2016 г. на началника на отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР – Монтана, с която на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 204, т. 4 и чл. 210 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства и е изградил обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно за това, че в качеството си на старши разследващ полицай в Районно управление – Лом, отдел "Разследване" при ОД на МВР – Монтана, през периода 21.08.2015 г. – 12.08.2016 г. е допуснал пропуски при разследване на възложеното му досъдебно производство № 622/2015 г. по описа на Районно управление – Лом, като не е попълнил своевременно делото с необходимите доказателства – не е разпитал своевременно посочените и установени свидетели, несвоевременно е възложил съдебно –медицинска експертиза и е изпратил досъдебното производство за спиране на 27.06.2016 г. – осем дни след изтичане на законоустановения срок за разследване. Досъдебно производство № 622/2015 г. е образувано на 18.08.2015 г. по повод сигнал за нанесен побой от непознати лица на Б. С. Според материалите по досъдебното производство и останалите писмени сведения по дисциплинарната преписка, за периода от образуване на досъдебното производство до 29.03.2016 г. не са извършвани никакви процесуално-следствени действия от служителя, освен исканията за удължаване срока на разследване. Поради това, съдът правилно е възприел извода на дисциплинарно разследващия орган, че през този период жалбоподателят необосновано е бездействал. Едва на 29.03.2016 г. е назначил съдебно-медицинска експертиза по делото и на 19.04.2016 г. е разпитал повторно пострадалия. На следващо място, срокът за разследване е изтекъл на 19.06.2016 г., а досъдебното производство е изпратено на прокурора на 27.06.2016 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Досъдебното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор, тъй като, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, получените травми от пострадали отговарят на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, което престъпление се преследва по наказателно-частен ред. В хода на дисциплинарното производство е констатирано, че в периода от 01.02.2016 г. – 20.04.2016 г. е извършена комплексна проверка на всички разследващи полицаи, при която са установени съществени пропуски в работата на разследващ полицай Е. Е. За установените пропуски на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Досъдебно производство № 6222015 г. не е било предмет на тази проверка, т. к. не е било предоставено на проверяващия екип. Посочените обстоятелства са отразени в справка рег. № 294 р-16158/02.09.2016 г., възприети са от дисциплинарно наказващия орган, който изрично се е позовал на тях в дисциплинарната заповед. Съдът аргументирано е кредитирал данните в справката като точни и съответни на материалите по дисциплинарната преписка. С оглед верните фактически установявания, съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Нарушенията на служебните задължения, за които е санкциониран дисциплинарно служителя, са описани подробно в справката, с която е запознат и е имал възможност да изрази защитната си позиция. Дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на констатациите в нея, поради което съдът правилно е приел, че заповедта е мотивирана и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Правилни и обосновани са изводите на съда, че пропуските в разследването по възложеното му досъдебно производство № 622/2015 г. показват неизпълнение на служебните задължения. Съдът е обсъдил възраженията на служителя, че с оспорената заповед незаконосъобразно е посегнато на правомощията на разследващия орган да взима решения по вътрешно убеждение и аргументирано е приел, че те не са били предмет на дисциплинарното производство. В заключение е извел правно издържан извод за неоснователност на оспорването и постановил обжалвания резултат. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда относно спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон при издаване на обжалваната заповед. Дисциплинарното нарушение е установено със справка рег. № 294 р-16158/02.09.2016 г. като обжалваната заповед № 301 з-2515/26.10.2016 г. е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и преди да е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Данните по дисциплинарната преписка са съответни на тези от приобщеното към доказателствения материал досъдебно производство № 622/2015 г. и показват, че за периода от 21.08.2015 г. до 29.03.2016 г. не са извършвани действия от служителя по разследване на инкриминираното деяние. Експертното заключение е било представено с изводи, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда, след което срокът за разследване е удължен с два месеца, считано от 19.04.2016 г., а заключителното мнение по чл. 235 НПК е изготвено на 27.06.2016 г. и изпратено на наблюдаващия прокурор. Със следващи постановления на наблюдаващия прокурор срокът за разследване е удължаван още два пъти за установяване на лицата, посочени от пострадалия като извършители на деянието, спирано е и възобновявано по искане на разследващия орган. Правилно съдът е приел, че е налице необосновано бездействие на служителят като не е попълни своевременно делото с доказателства за посочения по-горе период, което съставлява неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Нарушението е квалифицирано като малозначително по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, за което съгласно правилото на чл. 198, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. В касационната жалба се излагат подробни доводи по съществото на спора, които са били релевирани и пред първата инстанция. Доводите пред административния съд и в касационната жалба на жалбоподателя, че е изчаквал пострадалия да му представи медицинската документация, както и невъзможността да проведе разследване поради липса на индиции за извършителите на побоя в първоначалните му показания са несъстоятелни. Функциите на разследващия орган включват задължение служебно да събира доказателства по воденото наказателно производство и установява фактите по случая.. Съдът правилно е намерил възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като изложените съображения в тази насока в обжалваното решение се споделят от касационната инстанция. Както вече се посочи, съдът обосновано е счел, че с дисциплинарната проверка и наложеното дисциплинарно наказание не е допусната намеса във вътрешното убеждение и правомощия по разследването на служителя, т. к. е санкциониран дисциплинарно за констатираното бездействие по разследване на инкриминираното деяние и несвоевременно извършване на необходимите процесуални действия, съобразно указанията на наблюдаващия прокурор. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано правилно и с оспорената пред административния съд заповед е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание, при отчитане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,