Решение № 10747 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2017 г.

Решение № 10747 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 99 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 472/2016 г. по описа на Административния съд - Перник в частта, с което е била осъдена да заплати на П. И. обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 06.03.2016 г. - 26.05.2016 г., изразяващи се в неблагоприятно третиране при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в резултат на неосигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия в Арест–Перник. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част или присъденото обезщетение да бъде намалено. Решението се обжалва и от П. И. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 15 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Перник е образувано по исковата молба на П. И. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която се претендира обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, понесени по време на престоя му в следствения арест в Перник в периода 06.03.2016 г. - 28.05.2016 г., където е бил задържан по досъдебно производство № 189 по описа за 2016 година на Първо районно управление – Перник, с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". Ищецът твърди, че по време на престоя му в ареста били допуснати нарушения на правата му, тъй като не му били осигурени 4 кв м жилищна площ в килията, липсвали маса и стол, а килията не била оборудвана с тоалетна и течаща вода. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че П. И. е бил задържан по досъдебно производство № 189/2016 година на Първо районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник, с мярка за неотклонение "задържане под стража" за времето от 06.03.2016 г. до 26.05.2016 г. На 27.05.2016 г. наложеното му наказание лишаване от свобода било приведено в изпълнение и ищецът бил преместен в Затвора-[населено място]. От показанията на свидетеля Б. Д., пребивавал заедно с ищеца в следствения арест за времето от 07.05.2016 г. до 27.05.2016 г., когато и той се е намирал в ареста, условията в килиите били лоши - имало по две легла с много малко разстояние между тях, нямало тоалетна и течаща вода във всяка килия, като при необходимост за посещение на тоалетна се чукало на вратата на килията и дежурният водел арестанта в общата тоалетна. Често обаче дежурният не идвал, поради което задържаните ползвали пластмасови бутилки и найлонови пликове. Свидетелят посочил още, че задържаните лица били предупредени, че имат право три пъти на ден да ползват тоалетната, като след 22.00 часа не можели да излизат, за да общото санитарно помещение. Въз основа на тези показания съдът направил констатация, че в периода от 06.03.2016 г. до 26.05.2016 г. И. е бил настанен в Ареста -. Перник в килия № 4 и килия № 5, с площ от около 4.20 кв м и с още едно лице, като нито в килията на ищеца, нито в която и да е килия на ареста имало санитарен възел и/или мивка с течаща вода. Общото санитарно помещение се посещавало три пъти дневно, а през нощта задържаните лица ползвали за физиологичните си нужди пластмасови бутилки и найлонови пликове. Тези битови условия нарушавали забраната осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според административният съд, преживеният от ищеца физически и емоционален дискомфорт надвишил неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", и станал причина за унижаване на човешкото му достойнство. За причинените на ищеца вследствие на лошите битови условия неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 500 лева за периода 06.03.2016 г. – 26.05.2016 г. В останалата част, за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 15 000 лева, съдът отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на П. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Административният съд е направил верни фактически констатации, но не е включил в преценката си някои съществени за изхода на делото обстоятелства. Съгласно чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение и наказанията и задържането под страна осъдените и задържаните под стража лица не трябва да бъдат поставяни в условия, които унижават човешкото им достойнство и им причиняват физически и психически страдания. Същевременно неблагоприятното третиране трябва да е достигнало определен праг на тежест, за да се разглежда като нечовешко и унизително. Като утежняващи положението на ищеца И. в случая следва да се разглеждат данните за недостатъчната жилищна площ в обитаваната от него килия, а също и наложеното му ограничение за посещаване на санитарния възел през нощта. Що се отнася до ползваната от задържаното лице жилищна площ, съдът не е взел предвид представените от ответната страна справки, съдържащи информация за броя на задържаните в ареста лица и за килиите, в които те са били настанени в рамките на исковия период. От тях се установява, че при задържането му П. И. е бил сам в килия, с площ от 4, 20 кв м. От 8.03.2016 г. до 15.04.2016 г. е бил настанен в килия с площ от 4, 20 кв м заедно с още едно лице. Настаняването му заедно с друго лице обаче е станало по негово искане, както е видно от подадената от него молба от 7.03.2016 г. За времето от 16.04.2016 г. до 27.05.2016, когато е напуснал ареста, И. е бил сам в същата килия. При положение, че през половината от времето на задържането или за около месец ищецът е бил сам в килията си и като се отчете непродължителния период на престой в следствения арест, не може да се приеме, че понесените от лицето ограничения при пребиваването му са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото "Георгиев срещу България"). С оглед допуснатото неточно приложение на материалния закон при осъждането на ответника решението следва да се отмени в тази част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. В частта, в която искът на П. И. е отхвърлен, решението на административния съд съответства на материалния закон. Съдът е направил вярна преценка, че претендираното обезщетение не съответства по размер на доказаните по делото факти относно условията, при които ищецът е бил задържан, както и на краткото време, през което е трябвало да търпи тези условия. За да отхвърли иска над присъдения до пълния предявен размер от 15 000 лева, съдът е отчел и липсата на увреждане на здравето на ищеца, както и по-ниската степен на неблагоприятно засягане. Поради това в тази част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд