Решение № 2502 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2019 г.

Решение № 2502 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 44510 - София, кв. Бояна, подадена срещу решение № 857 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 333/2019 г. по описа на Административен съд София - област, с което по жалба на С. Ангелов е отменена издадена от касатора заповед № РД-48/11.01.2019 г. за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от служба и зачисляване в запаса. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съображения в тази насока са изложени в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ангелов оспорва жалбата в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд при извършения съдебен контрол на оспорената заповед е приел, че с нея договорът за военна служба на старши сержант С. Ангелов е прекратен, считано от 15.02.2018 г., когато е влязло в сила съдебното решение по отмяна на предходното му уволнение. На тази база съдът е направил изводи, че административният орган е прекратил договора за военна служба с придаване на обратно действие, с което същият е нарушил закона и по този начин е обусловил незаконосъобразност на административния акт, предмет на настоящото производство. В постановеното решение не са посочени мотивите, въз основа на които съдът е стигнал до този си извод. Според касационния състав неправилно съдът е подложил на съдебен контрол т. 1 от заповедта. Сигналната и констативна функция на този текст не следва да се приема като част от административния акт по прекратяване на правоотношението. Административният орган в т. 1 на заповедта "обявява", считано от 15.01.2018 г., влизане в сила на съдебното решение, а в т. 2 "прекратява" договора за военна служба на военнослужещ, са смислово и граматически два различни диспозитива, които не следва да са смесват и разбират еднозначно. Никъде в мотивите на заповедта, нито в нейното съдържание не се обсъжда прекратяване на правоотношението от датата на влизане в сила на решението на ВАС, и от текста на заповедта не личи това да е действителната воля на административния орган. Следователно, при явна липса на такава воля от страна на административния орган, решаващият съд неправилно е отменил заповедта като незаконосъобразна на това основание. Съдът не е съобразил, че при липса на посочена дата за прекратяване на военната служба приложима е разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от ЗОВСРБ, съгласно която договорът за военна служба (извън посочените изключения) се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, която дата в случая е 15.01.2019 година. Що се касае до съществото на спора, правилно административния орган и съдът са приели, че са налице основанията по чл. 162, т. 6 от ЗОВСРБ, а именно договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато военослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Бездействието на Ангелов в продължение на месеци след влизане в сила на отменителното съдебно решение е безспорно доказано по делото. Предвид изложеното оспореното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. При този изход на делото ответникът по касация ще следва да заплати на военното формирование юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Претенция за първата инстанция липсва. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение