Решение № 10775 от 8.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2014 г.

Решение № 10775 от 8.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Висш съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуален представител, срещу решение № 2528/21.02.2014 г. по адм. дело № 9793/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение /ВАС/, с което е отменено решение на ВСС по т. 11 от протокол № 20/23.05.2013 г. и преписката е върната на касатора за ново обсъждане съобразно дадените в съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касационна жалба - Румяна Запрянова Запрянова, с адрес в гр. Разлог, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - председател на Районен съд - гр. Разлог, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия намира, че в касационната жалба не са изложени касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК, а такива за незаконосъобразност на първоначално обжалвания административен акт. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решение на ВСС по т. 11 от протокол № 20 от заседание на 23.05.2013 г. е оставено без уважение искането на Румяна Запрянова Запрянова, съдия в Районен съд - Разлог, за повишаване на място в по-горен ранг - "съдия в Окръжен съд". За да постанови обжалвания съдебен акт тричленният състав на ВАС приема, че в в императивната разпоредба на чл. 38, ал. 8 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е предвидено, че Висшият съдебен съвет приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си - т. е. да има валидно решение на ВСС по предложения измежду визираните в чл. 38 от Закона за съдебната власт е нужно в пленарното заседание на Съвета 13 от неговите членове да са гласували "за", което в случая не е така. Правилото на чл. 38, ал. 8 касателно предложенията, изброени в същия член, е специално по отношение на общата разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ, която е неприложима за казуса. Съдът излага допълнителни съображения, че ВСС се е произнесъл по искане с което не е бил сезиран. Решението е правилно, но по различни съображения. Компетентността на органа се регламентира чрез материална норма като се определя обсега, материята и мястото в йерархията, при които е валидно волеизявлението на същия. Съобразно правилото на чл. 38, ал. 8 от ЗСВ ВСС приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си. Това правило регламентира кворума на компетентния колективен орган и начина на формиране на неговото волеизявление. Ето защо оспореното пред съда решение на ВСС е взето при липса на необходимото квалифицирано което по своята същност представлява липса на формирана воля на колективния орган за вземане на конкретното решение. Затова решението на ВСС е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, без да се обсъждат останалите предпоставки за неговата законосъобразност. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия