Решение № 3076 от 23.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл.237 чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от БОРА ЕФ АЙ ООД, за отмяна на влязло в сила решение 11793 от 18.11.2021г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение по адм.д. 9338/2020г. С искането е релевирано основанието по чл.239, т.1 от АПК. Искателят твърди, че след приключване на производството по делото се е снабдил с ново писмено доказателство, имащо съществено значение за решение по делото. Посочено е, че след подадено заявление на 09.02.2022г. до областния управител на област Ямбол се е снабдил с Акт за държавна собственост 3240 от 28.06.1973г., с който се удостоверяват данни от съществено значение за установяване на правото му на собственост по отношение на премахнатия обект. Предвид представеното ново писмено доказателство е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение. Във връзка с подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл.242, ал.3 от АПК е подадено възражение от ответника Община Ямбол. С възражението са релевирани доводи за недопустимост и при условията на евентуалност за неоснователност на искането. Направено е искане за отхвърляне на искането за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл.240, ал.1, т.1 от АПК, считано от датата на която страната се е снабдила с новото писмено доказателство и от страна за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с касационната жалба, подадена от Община Ямбол против решение 112/15.07.2020 г., постановено по адм. дело 107/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което общината е осъдена да заплати на "Бора Еф Ай" ООД, гр. Ямбол сумата от 117 590,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили от отменена като незаконосъобразна заповед РД/02-00522/30.04.2015 г. на кмета на Община Ямбол, като е отхвърлил предявеният иск до пълния му размер от 161 350,00 лв. като неоснователен и ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 6934,26 лева. С решението, чиято отмяна се иска съдът е отменил обжалваното решение в частта, с която Община Ямбол е осъдена да заплати на "Бора Еф Ай" ООД, гр. Ямбол, сумата от 117 590, 00 лв. и вместо това е постановил решение по същество на спора, с което е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Бора Еф Ай ООД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 117 590,00 лв., съставляващи претърпени загуби, причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед РД/02-00522/30.04.2015 г. на кмета на Община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2015 г. В останалата част решението е оставено в сила. Касационният състав приема, че не е установен един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ наличието на вреда от отменения административен акт, тъй като премахнатият обект се намирал в имот, който е частна общинска собственост на Община Ямбол, без да има учредено право на строеж за същия, нито договор за наем, тоест отнася се до незаконно изграден обект на територията на Община Ямбол. Премахнат е по реда за премахване на преместваеми обекти. При тези констатации тричленният състав приема, че липсва материално-правна легитимация на ищеца като собственик на сграда, респективно като носител на ограничени вещни права върху недвижим имот, поради което не може да се приеме, че нему е причинена вреда. В изводите си съдът се е позовал на решение 201/09.04.2010 г. по дело 2729/2009 г. на Ямболски районен съд; решение 93/21.07.2010 г. по дело 230/2010 г. на Ямболски окръжен съд и определение 406/27.04.2011 г. по дело 1392/2010 г. на Върховен касационен съд, постановени в производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 63 от ЗС, в които са отхвърлени исковете на Бора Еф Ай ООД срещу Община Ямбол за признаване на правото на строеж върху терена и за прекратяване на действията по премахване на сградата. По тези мотиви тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение за отмяна и отхвърляне на иска. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В производството по отмяна се твърди, че с представеното ново доказателство се установяват факти, които не са били известни на страната в редовното инстанционно производство и са от съществено значение за установяване на релевантни факти. Представен е акт за държавна собственост от 1973г. От представеното писмено доказателство не се установява твърдения факт, че имота след като е предоставен на Окръжен народен съвет Стопанска дирекция търговия в него е разрешено на ОСП Булгарплод законно изграждане на търговския обект. Представения акт за държавна собственост не опровергава приетото за установено от тричленния състав на Върховния административен съд. Съдебното решение, чиято отмяна се иска се позовава на влязло в сила съдебно решение, с което окончателно е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 63 от ЗС, предявен от Бора Еф Ай ООД срещу Община Ямбол за признаване на правото на строеж върху терена и за прекратяване на действията по премахване на сградата. След като този факт е установен със сила на пресъдено нещо, представеното ново писмено доказателство не опровергава по никакъв начин приетото за установено от решаващия състав. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че не са налице предпоставките на чл.239, т.1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд петчленен състав на първа колегия