Решение № 8243 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2010 г.

Решение № 8243 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Попов, пълномощник на Хамди Сабри Хасан и Хюсни Хамди Хасан, двамата от гр. Хасково, срещу решение № 47/22.01.10 г. по адм. д. № 876/09 г. по описа на Административен съд Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Сайме Фаик Хасан, Зейра Сюлейман Сабри, Емил Филипов Христов и Сабехетин Мюмюн Сабри не са взели становище. Ответникът, началник РДНСК - Хасково чрез процесуалния си представител, юрк. Георгиева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Хасково е отхвърлил оспорването по жалбата на касаторите срещу Заповед № ДК-02-Х-30/02.11.09 г. на началника на РДНСК - Хасково, с която е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строеж: "преустройство на стопанска постройка в жилищна сграда" в ПИ 77195.739.149 по КК на гр. Хасково, ул. "Пещера" № 36а. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е основателна. Чрез събраните по делото гласни доказателства констатацията, че строежът е извършен през 1985 г. е опровергана. Разпитаните двама свидетели са установили, че преустройството е осъществено в периода 1969 - 1970 г. за задоволяване жилищната нужда на многочленно семейство. При тези безспорни данни съдът е следвало да уважи относимото към спора доказателствено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза със задача за проверка допустимостта на строежа по действалия към периода на извършването му градоустройствен план и разпоредбите на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и Строителните правила и норми за изграждане на населените места. Изясняването на тези въпроси е било от съществено значение за правилното разрешаване на спора по делото, тъй като разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ установява забрана за премахване на търпимите строежи. Ето защо, във всички случаи, при констатация, че проверяваният строеж е извършен преди 07 април 1987 г., както за административния орган, така и за съда е налице задължение за изследване търпимостта на незаконния строеж в съответната хипотеза на текста. В хода на административната преписка административният орган е подходил формално към задължението да изследва търпимостта на строежа - произволно е приел като време на извършването му 1985 г. и е възприел за меродавно становището на общината, без сам да положи усилия за изясняване на казуса. Въпросът относно търпимостта на строежа не е изяснен и в съдебната фаза- съдът не е събрал поисканите относими към търпимостта на строежа доказателства и въз основа на тях обосновано да мотивира извода си относно обстоятелството търпим ли е установения незаконен строеж или не и от тук да изведе решаващ извод относно законосъобразността на предметната на спора заповед, още повече, че в тази дейност е бил длъжен да реагира и служебно. По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение намира решението неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необосновани правни изводи, предвид което и тъй като се налага събиране на допълнителни доказателства в указаната по-горе насока, на основание чл. 222, ал. 2 АПК