Решение № 3058 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2011 г.

Решение № 3058 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Спас Йорданов Евстатиев от гр. Русе против решение № 29 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 203 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПЕО-70 от 29.04.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Спас Йорданов Евстатиев от гр. Русе против решение № ПЕО-70 от 29.04.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе, потвърждаващо разпореждане № ОП-3045-3929 от 25.03.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 от КСО по подадено заявление на 15.02.2011 г. Отказът е мотивиран с неизпълнението на кумулативно предвиденото условие по чл. 68, ал. 1 от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 37 години. След като е подложил на задълбочена преценка събраните по делото доказателства, Административен съд - Русе обосновано е приел, че осигурителният стаж на лицето от 1.09.1969 г. до 15.03.1974 г. и от 13.07.1990 г. до 28.05.1992 г. не е доказан с изискуемите документи от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС. Двете удостоверения обр. УП-3 с № 1224 и № 1225 от 6.08.2003 г. са издадени от "Месокомбинат" ЕООД, гр. Лом, но са подпечатани с печата на "Държавен месокомбинат", гр. Лом. Подписани са от лице, което ги е изготвило, главен счетоводител и ръководител, но към датата на издаването им дружеството е било в ликвидация с назначен ликвидатор, вписан в ДВ, бр. 34 от 3.04.2002 г., без други длъжностни лица. По повод двете удостоверения в Районна прокуратура - Русе е образувана преписка вх. № 1734/2011 г., по която се извършва проверка с оглед престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 от Наказателния кодекс. Архивът (разплащателни ведомости с придружаващи ги документи) на заличения осигурител без правоприемник "Месокомбинат" ЕООД, гр. Лом, не е бил предаден в ТП на НОИ - Русе, а в трудовата книжка на заявителя спорният трудов стаж не е вписан. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са неоснователни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На основание ал. 3 на чл. 40 документът по утвърден образец отразява данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай не е представена трудова книжка с вписване на спорния трудов стаж, а представените документи по образец не са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и нямат доказателствена стойност. При извършената служебна справка се установи, че "Месокомбинат" ЕООД, гр. Лом, е обявено в ликвидация през 1997 г. с решение на Окръжния съд - Монтана по ф. д. № 2385/91 г. - ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г. С решение от 18.02.2005 г. по гр. д. № 198/2003 г. Окръжният съд - Монтана е постановил заличаване на "Месокомбинат" - ЕООД, в несъстоятелност, Лом, като търговец по търговската му регистрация по ф. д. № 2385/91 г. - ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г. Установените обстоятелства сочат, че към 6.08.2003 г. дружеството е било представлявано от ликвидатор, който е следвало да издаде удостоверенията по обр. УП - 3 съгласно правомощията му на изпълнителен орган по чл. 269 от Търговския закон, съответно от синдик съгласно правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 1 и 2 от Търговския закон. Само редовно издадените официални документи без съмнение относно авторството и истинността им съставляват доказателство за отразените в тях фактически обстоятелства. При липса на редовни документи по чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС лицата могат да установят придобития трудов стаж до 31.12.1999 г. по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени при спазване на материалния и процесуалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,