Решение № 11907 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, срещу решение 180/08.06.2021г., постановено по адм.д. 149/2021г. на Административен съд Велико Търново /АС-Велико Търново/, в частта, в която отменя Решение ППН-01-261/19г. от 11.02.2021г. на КЗЛД, в частта по т.3, с която на осн. чл.58, §2, б.и във вр. с чл.83, §5, б.а от ОРЗД, е наложено на всеки един от администраторите- К. Ставрев и И. Стефанов-поотделно административно наказание глоба за нарушение на разпоредбата на чл.5, §1, б.в от ОРЗД при обработване на личните данни на жалбоподателя С. Иванов, в размер на 1500лв.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответните страни- И. Стефанов и К. Ставрев, чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Съображения излагат в писмен отговор и становище. Молят касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендират разноски.

Ответната страна- С. Иванов не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С Решение ППН-01-261/19г. от 11.02.2021г., КЗЛД по жалба рег.ППН-01-261/13.03.2019г., подадена от С. Иванов:

1.Обявява жалба рег.ППН-01-261/13.03.2019г., подадена от С. Иванов срещу И. Стефанов и К. Ставрев, за основателна по отношение на всяка от ответните страни за нарушение на чл.5, §1, б. в от Общ регламент за защита на личните данни/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г./ОРЗД, Регламента/, а именно- за събиране чрез видеонаблюдение на данни от обществени територии(части от улици, части от тротоари), както и от малки части от съседни имоти, и за употребата, записа, съхранението и изтриването им, при неспазване на принципа за съразмерност за свеждане данните до минимум.

2.Във връзка с т.1 и на осн. Чл.58, §2, б.г от ОРЗД издава разпореждане на всеки един от администраторите- К. Ставрев и И. Стефанов-поотделно, за предприемане на действия, с които да преустанови заснемането на обществени територии и имоти, извън собствения им охраняем имот-чрез премахване на първа и трета камера от изградената система за видеонаблюдение.

1. Във връзка с т.1 и на основание чл.58, §2, б.и във вр. с чл.83, §5, б.а от ОРЗД, налага на всеки един от администраторите- К. Ставрев и И. Стефанов-поотделно, административно наказание глоба за нарушение на разпоредбата на чл.5, §1, б.в от ОРЗД при обработване личните данни на жалбоподателя С. Иванов, в размер на 1500лв. за всеки от тях.

1. Определя 14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, за изпълнение на разпореждането по т.2 от ответните страни.

1. За изпълнение на разпореждането ответните страни К. Ставрев и И. Стефанов, да уведомят КЗЛД като представят съответните доказателства за това.

С обжалваното решение АС-Велико Търново, по жалби на И. Стефанов и К. Ставрев, е отменил Решение ППН-01-261/19г. от 11.02.2021г. на КЗЛД, в частта по т.3, и е отхвърлил жалбите на Стефанов и Ставрев в останалата част.

За да постанови решение 180/08.06.2021г., в обжалваната му част, съдът е приел, че в административната преписка не са събрани каквито и да е доказателства, че К. Ставрев и И. Стефанов са обработвали лични данни на лицето, сезирало КЗЛД с жалбата.

Според АС-Велико Търново липсват фактически установявания, че именно части от имота на С. Иванов попадат в обхвата на видеонаблюдението, а още по-малко, че самият Иванов е бил заснеман. Недоказани според съда са твърденията в жалбата за демонстрирани видеоклипове и разпространяване на лични данни от жалбоподателите, а според съставения от служителите на КЗЛД констативен протокол не е установено наличието на възможност за възпроизвеждане и запис на звук от камерите.

В обобщение съдът е достигнал до извод, че приетото в оспореното решение на КЗЛД, че Ставрев и Стефанов неправомерно са обработвали личните данни на С. Иванов не се подкрепя от събраните по делото доказателства, и АО е наложил в нарушение на материалния закон глоби на жалбоподателите.

Решението на АС-Велико Търново е неправилно.

По делото е безспорно установено, включително с влязлата в сила част на обжалваното решение 180/08.06.2021г., по адм.д. 149/2021г. на АС- Велико Търново, че И. Стефанов и К. Ставрев администратори на лични данни по см. чл.4, §7 ОРЗД, са изградили система за видеонаблюдение, състояща се от три видеокамери и записващо устройство (видеорекордер), свързано към 2 броя видеодисплеи(телевизор и монитор) за наблюдение на изходящ от камерите образ и запис на същия, намиращи се в жилището на тези лица, която система функционира по начин, позволяващ в обхвата на камерите да попадат части от улици, части от тротоари и малки части от съседни имоти, като посочените лица са извършили нарушение на чл.5, §1, б.в ОРЗД в продължителен период от време.

Спорният по делото въпрос е относно упражнените правомощия на надзорния орган по чл.58, §2, б.и ОРЗД вр. чл.83, §5, б.а ОРЗД.

В конкретния казус оспорения АА пред АС-Велико Търново е издаден в хипотезата на неизпълнение на влязло в сила решение ППН-01-262/19.11.2019г. на КЗЛД, което органа е издал на осн. чл.58, §2, б.г ОРЗД, и с което е разпоредено на всеки от администраторите на лични данни И. Стефанов и К. Ставрев, да предприеме действия, с които да преустанови заснемането на обществени територии и имоти, извън имота, който се охранява.

Този факт обосновава необходимостта при прилагане корективните правомощия по чл.58 ОРЗД, надзорния орган да съобрази особеностите на конкретния случай, като в допълнение на приложената мярка по §2 б.г на чл.58 ОРЗД спрямо администраторите, да наложи административно наказание глоба с оглед осигуряване за ефективност и възпиращ ефект чрез този вид санкция спрямо продължаващите им неправомерни действия, извършвани в нарушение на чл.5, §1, б.в ОРЗД, въпреки наличието на предходен влязъл в сила акт на надзорен орган.

В случая наложеното административно наказание глоба в определения му размер от 1500лв. за всеки от администраторите, е пропорционално и отговаря напълно на условията по чл.83, §1 и §2, б.и ОРЗД, като съобразено с особеностите на конкретния случай.

Неправилно първостепенния съд обвързва налагането на санкцията по чл.58, §2, б.и от ОРЗД с обработване лични данни на конкретно лице. Извършеното нарушение на принципите за обработване на лични данни касае възможност за обработване по см. на чл.4, §2 ОРЗД на лични данни на неопределен брой лица, които в процесния интервал от време попадат в обхвата на използваните от администраторите технически средства, позволяващи събиране на данни по см. на цитирания текст от ОРЗД.

Първоинстанционният съд е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2 от АПК, като след отмяната му настоящият състав постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли жалбите на К. Ставрев и И. Стефанов, против Решение ППН-01-261/19г. от 11.02.2021г. на КЗЛД, в частта по т.3, с която на осн. чл.58, §2, б.и във вр. с чл.83, §5, б.а от ОРЗД, е наложено на всеки един от администраторите- К. Ставрев и И. Стефанов-поотделно административно наказание глоба за нарушение на разпоредбата на чл.5, §1, б.в от ОРЗД при обработване на личните данни на жалбоподателя С. Иванов, в размер на 1500лв. за всеки от тях.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора КЗЛД следва да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция общо в размер на 270лв., от които 200лв. юрисконсултско възнаграждение при данни за осъществено представителство от юрисконсулт, и 70 лв. заплатена ДТ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение