Решение № 10614 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) срещу Решение 28357/29.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 9514/2024 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед 3286з-3066 от 15.08.2024 г. на директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация; делото като преписка е върнато на директора ГДНП за ново произнасяне по Заявление вх. 328605-162/24.10.2023 г. по описа на ГДНП и вх. 513000-72121/24.10.2023 г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадени от С. З. С..

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съобразно фактическата обстановка, при спазване на материалния закон, компетентният административен орган е отказал снемане на извършената полицейска регистрация. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Оспорва изводите на съда, че не е предвидена възможност за периодична проверка на необходимостта от съхранението на данните и законодателството не позволява изтриването им, когато вече не са необходими. Твърди, че проверка на необходимостта от съхранение на данните се извършва и при подаване на заявление за изтриване на данните. За неправилен счита извода на съда, че административният орган е направил само формален анализ, без да отчете конкретните факти, свързани със С.. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмена защита, в която се преповтаря изложеното в касационната жалба. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Розенова.

Ответникът по касация С. З. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът се представлява от адв. Найденова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 3286з-3066/15.08.2024 г. на директора на ГДНП, с която на основание чл. 68, ал. 6 и 7 Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР, Наредбата) е отказано снемането на полицейска регистрация рег. [номер]/12.11.2013 г. по описа на СДВР, извършена на С. З. С..

Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното:

С Решение 2868/29.04.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело 1920/2024 г. е отменена Заповед 3286з-4740/29.12.2023 г. на директора на ГДНП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация [номер]/12.11.2013 г., извършена в 09 Районно управление (РУ) - СДВР на С. З. С.; административната преписка е изпратена на директора на ГДНП за ново разглеждане на искането на С. З. С. за снемане на полицейска регистрация [номер]/12.11.2013 г., при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

При новото произнасяне по искането на С. административният орган се е позовал на Справка за нарушител/водач с данни за издадените АУАН, НП, фишове и ЗППАМ, както и електронна справка за съдимост за осъждането на С. за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) по н.о.х.д. 8295/2014 г., справка на ГДНП от АИФ на МВР.

Съдът е посочил, че с оспорената Заповед 3286з-3066/15.08.2024 г. на директора на ГДНП се отказва снемането на полицейска регистрация [номер]/12.11.2013г. на основание, че:

• реабилитацията не била сред лимитативно изброените основания по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР;

• С. се е признал за виновен и е осъден за престъпление чл. 194, ал. 1 НК;

• данните от справката - задържан за срок от 24 часа от полицейски орган за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, издадени четири АУАН и 3 НП, една мотивирана резолюция, 6 фиша и една заповед за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), определяли личността на С. С. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред;

• продължаване обработването на данните за извършената на С. полицейска регистрация следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 -3, 6 и 9 ЗМВР. Към момента данните от полицейската регистрация на С., се съхранявали в подходящ разумен срок с оглед целите, за които се обработват противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

• не били установени нововъзникнали обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта, заради която е извършена полицейската регистрация на С..

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид представената Заповед 8121-267/10.03.2015г. на министъра на вътрешните работи и чл. 68, ал. 7 ЗМВР, в писмена форма, като е подписана от издателя си, съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването ѝ.

Приел е, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че необосновано от органа е прието, че данните за нарушения по ЗДвП и за престъплението по чл. 194, ал.1 НК, извършено доста назад във времето през 2013г. и за вещи на обща стойност около 300 лв., налагат да продължава съхранението на личните данни с цел противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, че С. е лице с профил нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и поради това личността му се определяла като рискова за обществото. На базата на приетото в последното съдебно заседание удостоверение, че няма образувани наказателни производства срещу С., за недоказано съдът е приел посоченото в мотивите на заповедта от фактическа страна, че е образувана преписка по чл. 343б, ал. 3 НК. След анализ на чл. 68, ал. 6, т. 1-5 ЗМВР, указанията на дадени в Решение 2868/29.04.2024г. на АССГ, постановено по адм. дело 1920/2024г. и Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. решаващият съд е приел, че административният орган само формално е изпълнил указанията дадени му с Решение 2868/29.04.2024г. на АССГ, постановено по адм. дело 1920/2024 г. Неправилно е взел предвид извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не е съобразил периода на данните за нарушенията по ЗДвП и наложените за това наказания.

Решението е правилно по следните съображения:

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото.

Съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум , с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, б. в и д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Към настоящия момент в българското законодателство и по-специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

Съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени.

В процесния случай взетите под внимание обстоятелства от административния орган спрямо С. С. са относно: воденото наказателно производство пред СРС, приключило със споразумение 09.12.2014 г., - това заради което е извършена полицейската регистрация, заличаването на която се иска; 24 часово задържане от полицейски орган за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Тук следва да се отбележи, че в процесната заповед не е посочена дата на задържането. Пред настоящата инстанция от касатора е представена Справка рег. 3286р-28054/03.06.2025 г. От същата се установява, че за С. З. С. се обработват лични данни във връзка привличането му като обвиняем по ЗМ 1016/22.06.2024 г. по описа на 09 РУ-СВДР, за деяние по чл. 343б, ал. 3 НК, пр. пр. 29204/2024 г.; довеждане на лице задържане от полицейски орган със Заповед рег. 641/22.06.2024 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за престъпление по чл. 343р, ал. 3 НК. Пред настоящата инстанция от ответника по касация е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.07.2025 г. на прокурор в СРС. От същото се установява, че на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е прекратено наказателното производство по досъдебно производство 3384 ЗМК-1016/2024 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. 29204/2024 г., образувано и водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Няма данни за деянието да е ангажирана административнонаказателна отговорност на лицето предвид разпореденото от прокурора изпращане на досъдебното производство на началника на 09 РУ-СВДР. Предвид така представените доказателства, следва да се приеме, че данните за задържането на лицето за 24 часа за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК не следва да се вземат предвид при преценката за наличието на основания за заличаване на полицейската регистрация.

По делото няма други данни в периода от осъждането на С. през 2014 г. до подаване на писменото мотивирано искане за заличаване на полицейската регистрация през 2023 г. същият да има други простъпки, освен извършени нарушения на правилата за безопасност по ЗДвП, предвид издадените наказателни постановления и фишове. Анализа на органа, че личността на С. е високо рискова не се подкрепя от събраните в административното производство доказателства. Следователно не са налице мотиви от страна на административния орган, които по категоричен начин да сочат необходимостта от продължаване съхранението на събраните данни на С. С. с извършената полицейска регистрация [номер]/12.11.2013 г. по описа на 09 РУ-СДВР. Правилно АССГ е посочил, че административният орган не е формирал изводи кое и до каква степен налага продължаване обработването на личните данни на С. С. и защо лицето следва да се счита като такова с профил на нарушител.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски, не е представил и доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение