Решение № 349 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 259/2010 г.

Решение № 349 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 259/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е образувано по касационни жалби на подс. С. С. и на защитата му, срещу въззивна присъда № 68 от 12.02.2010 г., постановена по в.н.о.х.д. № 335/09 г. по описа на ОС-Благоевград. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Намира за несъстоятелни твърденията за неправилно приложениe на материалния закон и за липсата на преки доказателства. Моли за потвърждаване на осъдителната присъда. Адвокат Пандева, която е защитник на подсъдимия не се явявя пред касационната инстанция, но е депозирала писмено становище, с което поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като счита, че атакуваната присъда е неправилна и следва да бъде отменена. Подсъдимият С., моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното: С присъда № 1* от 31.03.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 134/08 г., РС-Разлог, е признал подсъдимия С. Х. С. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК. С въззивна присъда № 68 от 12.02.2010 г., постановена по в.н.о.х.д. № 335/09 г., ОС-Благоевград, е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимия С за виновен в това, че на 21.07.2007 г. в гр. Б., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ-мобилен телефон "Нокиа 3310", на стойност 35 лева, от владението на И. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. Касационната жалба е неоснователна. Двете, решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Различната оценка, която са дали на доказателствените източници е довела и до различия в правните им изводи установената фактология е идентична, но въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл. 13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Приетите от Окръжен съд-Благоевград факти, правилно са били подведени под нормата на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. Въззивната инстанция е обсъдила с необходимата задълбоченост доказателствата, събрани с годни доказателствени източници. Правилно, окръжният съд е интерпретирал гласните доказателствени средства, при това в контекста на съвкупната доказателства маса, съдържаща писмени и веществени доказателства. В по-голямата ми част доводите, които се релевират с жалбата са свързани с анализ на доказателствата, което сочи на твърдения за необоснованост на въззивната присъда. Тези оплаквания не биха могли да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав, тъй като необосноваността не е сред касационните основания. Въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл. 107, ал. 5 от НПК и чл. 305, ал. 3 от НПК, окръжният съд е обсъдил доказателствените източници, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Изцяло се споделят аргументите на съда, касателно приетия за установен механизъм на извършване на деянието, авторството на подсъдимия и индивидуализацията на предмета на престъплението, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряне в настоящия акт. Предвид гореизложената, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като е правилна и законосъобразно Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение