Решение № 12331 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Т. против решение 288 от 10.01.2024 г., постановено по адм. д. 2741/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Северен Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на С. В. Т. против заповед 23РД09-553/27.10.2023 г. на кмета на район Северен - община Пловдив, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността секретар . За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от временно изпълняващия длъжността кмет на район Северен - община Пловдив, който е компетентния орган, тъй като с решение на Общински съвет Пловдив същият е избран за временно изпълняващ длъжността за срок от 27.10.2023 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Район Северен при произвеждане на избори за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. Излага съображения, че наличието на заповед за освобождаване на зам. кмета не произвежда действие, тъй като същата не му е връчена към момента на приемане на решението от страна на Общински съвет - Пловдив. Сочи, че заповедта за освобождаване от длъжност зам. кмет на инж. К. му е връчена едва на 27.10.2023 г. в 8.15 , а решението на Общински съвет Пловдив е взето на 11.10.2023 г., влязло е в сила и е породило действие, поради което прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Първоинстанционният съд приема за безспорен факта, че жалбоподателя към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е член на ръководството на ПП Герб район Северен гр. Пловдив. Прави извод, че възприетото от административния орган правно основание за прекратяване служебното правоотношение по чл. 107, ал.1, т. 4 ЗДСл вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл. съответства на приложимия материален закон. Констатира, че е налице несъвместимост за заемане на държавната служба и прави извод, че е изпълнен сложния фактически състав, при настъпване на който органа по назначаване може да упражни правомощията си по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. - наличие на служебно правоотношение, осъществен факт, представляващ условие, визирано в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. и неизпълнено в срок задължение от служителя - страна по служебното правоотношение да уведоми органа по назначаване за настъпване на основанието за несъвместимост. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. За да направи извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът обсъжда наличието на основание на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл., но не и правното основание въз основа, на която е издадена същата, а именно чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл., към което основание сочат и мотивите за издаване на административния акт. Съгласно цитираните норми органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. По делото не са събрани релевантните за спора факти, а именно дали жалбоподателят има качеството на лице по чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗДСл. към момента на назначаването му и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид твърдението на С. Т., че приложеното по делото решение от 15.06.2022 г. на Изпълнителната комисия при ПП Герб не установява факта, че същият заема ръководна или контролна длъжност в политическата партия към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, то в изпълнение на чл. 171, ал. 5 АПК съдът е следвало да укаже на страната, че за тези факти доказателствената тежест е на жалбоподателя, който следва да установи наличие на друго последващо решение на Изпълнителната комисия при ПП Герб, с което са избрани други членове на районното ръководство и С. Т. не е сред тях, което не е сторено. Следователно в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, предвид посоченото в същата фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. Допуснатите от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила, в т. ч. и неизясняване на делото от фактическа страна, са съществени, тъй като липсата на фактически установявания относно материалната законосъобразност на акта и липсата на мотиви в тази насока е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. Следва да се отбележи, че изводът на съда за компетентност на орган, издал оспорената заповед е правилен. Издателят на заповедта е освободен в качеството му на заместник кмет, но е избран с решение на Общински съвет Пловдив за временно изпълняващ длъжността кмет, в което качество е издадена оспорената заповед. Що се отнася до искането за упражняването на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на решението на Общински съвет Пловдив, то същото е недопустимо. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да събере относимите към спора доказателства и обсъди същите и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,