Решение № 5192 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2010 г.

Решение № 5192 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Брацигово против решение № 411 от 22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 497 по описа за 2010 г. на Административен съд Пазарджик. релевират се оплквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Брацигово не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е обявил за нищожно решение № 482 от 29.07.2010 г., взето по протокол № 38 на заседание от 29.07.2009 г. на Общинския съвет - Брацигово, с което съветът е задължил кмета на общината да включи двама общински съветници, определени с т. на същото решение в комисиите по подготовка и провеждане на търгове за обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Съдът е приел, че общинският съвет не разполага с материална компетентност да задължава кмета на общината да извърши посоченото действие, което попада в обхвата на приложение на ЗОП, който е специален закон по отношение на ЗМСМА, определящ компетентността на органа на местно самоуправление. Решението е правилно. Съдът е обсъдил относимите за спора обстоятелства и е достигнал до правилен извод относно липсата на компетентност общинският съвет да определя по задължителен начин състава на комисията по чл. 34 от ЗОП чрез задължаване на кмета на общината да включи в нейния състав определени поименно от съвета лица. Посочените от общинския съвет лица, освен че са общински съветници, не се определят като лица отговарящи на специфичните изисквания на чл. 34 от ЗОС. Определянето им по този начин, освен че противоречи на изискванията на чл. 34 от ЗОС, което може да бъде основание за отмяна на всяка процедура по възлагане на обществена поръчка, противоречи и на изискването съставът на комисията да се определя от възложителя на обществената поръчка. Действително чрез възлагане на обществени поръчки се изразходват средства от общинския бюджет, извършва се разпореждане с финансовите средства на общината, което има пряко отношение към упражняване на правомощията на общинския съвет, но в трайната съдебна практика по прилагане на ЗОП е наложено становище, че качество на възложител на обществените поръчки на общината, по определението, дадено в чл. 7, т. 1 от ЗОП е кметът на общината. Това качество, определено от закона, той има по отношение на третите лица, участници в процедурата по възлагане и изпълнителите на обществените поръчки. Именно в качеството му на възложител, специалният закон му предоставя възможност да определи комисията, като изпълни законовите изисквания относно критериите за нейния състав. В процедурата по възлагане на обществени поръчки на общинският съвет не е предоставено специално законово правомощие по отношение определяне на състава на комисията по чл. 34 от ЗОП. Ето защо, макар да разполага с обща компетентност по въпросите, касаещи териториалната общност, не може да упражни правомощие относно определяне на членове от състава на комисията по чл. 34 от ЗОП - това правомощие със специален закон е възложено на кмета на общината. Последното обстоятелство прави неприложима нормата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, а възражението, наведено в касационната жалба за липса на изрична забранителна норма относно възможността общинският съвет да участва по задължителен за кмета на общината начин в определяне състава на комисията по чл. 34 от ЗОП, се явява неоснователно. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд