Решение № 10051 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2017 г.

Решение № 10051 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Министърът на правосъдието обжалва Решение № 2212/22.02.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на V отделение, по адм. дело № 13619/2015 г., с което е отменена негова Заповед № ЧР-06-34/31.07.2015 г., прекратяваща служебното правоотношение на А. С. Б. - "инспектор V степен - въоръжение" в сектор "Въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" на отдел "Охрана на съдебни сгради, магистрати, въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" в Главна дирекция "Охрана" поради съкращаване на длъжността - чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

О. А. С. Белидеров е на позиция за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Фактическите установявания на съда за намаляване с 73 щатни бройки на числеността на ГД "Охрана", от 63 на 51 бройки на тази на дирекция "Охрана" и за редуциране на щата на сектора, в който е работил служителя, с изпълняваната от него длъжност, съответстват на съдържанието на изследваните в мотивите на обжалваното решение актове, удостоверяващи структурните промени в главната дирекция и щатната численост на конкретното звено. При липсата на данни за длъжност със същите характеристики, открита след издаването на заповедта или за наличието на незаета преди прекратяването на правоотношението, противно на довода на ответника по касация, правният извод за действителното съкращаване на длъжността е правилен.

1. Същината на спора се свежда до въпроса дали е съществувала друга подходяща длъжност, която е следвало да бъде предложена на Белидеров преди прекратяването на правоотношението му според чл. 226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР, в частност - на длъжността "инспектор I-V степен - призоваване и принудително довеждане" в областно звено "Охрана". На различното становище на органа относно правилния му отговор е основано и касационното оспорване.

а. ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща". Споделимо е съждението на тричленния състав, че понятието е по-широко от употребеното в чл. 164б от закона във връзка с преназначаването - държавните служители да "отговарят на изискванията за заемане на длъжността", с което, видно и от позоваването в жалбата на т. 9 от Правилата за преназначаване в ГДО, административният орган обвързва възможността служителя да заеме друга длъжност.

б. Разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗМВР е специална и относима към изчерпателно уредените в нея хипотези, една от които е по ал. 1, т. 5 на текста. Преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите.

в. Ф. Б. не отговаря единствено на изискването в характеристиката на сравняваната длъжност за първоначално професионално обучение. Освен че този вид обучение е предвиден за държавни служители - стажанти като предпоставка за назначаване на длъжност - чл. 157, ал. 8 ЗМВР, предвид на образованието, стажа и професионалната подготовка дори необходимостта от провеждането му в случая съвсем не е безспорна. Служителят е постъпил в ГДО през 2013 г., а длъжността му е изисквала специализация с полицейска или военна подготовка - наличието на завършен курс за първоначална подготовка в Академията на МВР или курс по въоръжение в МО, която не е проведена поради преценката, че отговаря на условията (вж. позицията на органа в писмените бележки по адм. дело № 13619/2015 г. на ВАС). На сравнимо основание подобен извод не е изключен и спрямо първоначалната подготовка (чието предназначение е придобиване на основни знания и умения - § 1, т. 18 ДР ЗМВР). Дори с оглед на различието в конкретните функции на длъжностите обучението да е наложително, съждения в тази насока органът не е направил. От друга страна, задължението да организира евентуално обучение закономерно принадлежи на органа по назначаването чрез главния директор на ГДО - то е последица както от правното му положение в правоотношението със служителя, така и от правилата за професионалното обучение на служителите от дирекцията, утвърдени със Заповед № З-790/26.07.2010 г. на гл. директор по възлагане с нарочен акт на министъра на правосъдието.

1. Неизясняването на релевантните факти, обуславящи възникването на правомощието по чл. 226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР, опорочава съществено заповедта от процесуална страна - чл. 35 АПК, а при правилността на заключението на тричленния състав за съществуването на друга подходяща длъжност заповедта, съдържаща бланкетна констатация в обратния смисъл, е и материално незаконосъобразна - служебното правоотношение е могло да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да я заеме.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане в полза на ответника на разноските за адвокатско възнаграждение в доказания им размер от 200 лв. - чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия