Решение № 12999 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2019 г.

Решение № 12999 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Червен бряг, чрез Председателя му, срещу Решение № 118 от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1029/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че Общинският съвет е оправомощен да определи такса за административната услуга: признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на протеста срещу оспорената разпоредба. Ответникът по касационната жалба – Окръжна прокуратура – Плевен не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е законосъобразността на разпоредбата на т. 27 от Приложение № 4 към Раздел V от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Червен бряг, изм. С Решение № 555/28.04.2017 г. на ОбС – Червен бряг. За да достигне до извод за основателност на протеста, първоинстанционният съд е приел следното: С атакуваната разпоредба от Наредбата се определя такса за признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган. При анализа на посочената норма, решаващият състав е съобразил, че разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституция на Република България сочи, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Посочил е, че видовете местни такси, които могат да се събират от общините са лимитативно регламентирани в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, като съгласно чл. 6, ал. 1, б. "е" от ЗМДТ, събирани от общините местни такси са и тези за административни услуги. Самите видове административни услуги по гражданското състояние, за които общинските съвети са овластени да определят размер на такса са посочени в чл. 110, ал. 1 от ЗМДТ и сред тях не е услугата, за която е предвидено събиране на такса в протестираната т. 27 от Наредбата. По аргумент от чл. 117 от Кодекса за международното частно право, решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато са налице цитираните в нормата основания, като самото признаване няма конститутивно действие и не представлява услуга по смисъла на закона. Тъй като производството по признаване е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с услугата гражданска регистрация, то съдът е достигнал до извода, че събирането на такса по т. 27 е материално незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз е регламентирано в Глава петдесет и седма, Раздел II от ГПК, като нормата на чл. 621 сочи, че съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. За съдебните решения в обхвата на чл. 21. 2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, е предвидено пряко признаване от компетентните органи по регистрацията. Съдебно решение, постановено в друга държава- членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно неговите разпоредби се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон. В част Четвърта, глава дванадесета, Кодексът регламентира условията и реда за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове, като чл. 118, ал. 1 изрично сочи, че признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. Така очертаната правна уредба сочи, че при представяне на чуждестранно съдебно решение и други актове по КМЧП във връзка с друго висящо производство, административният орган следва да зачете правните му последици, ако са налице предпоставките по чл. 117 КМПЧ. Последните следва да се проверят от него служебно, като в този случай признаването на съдебното решение или друг акт поражда действие само между страните по съответното производство. Определящо е, че както признаването, така и изпълнението на на чуждестранно съдебно решение или друг акт не е самостоятелно производство, нито е отделна административна услуга. То е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация. Именно това е услугата, която се предоставя от общинския орган, а инцидентното признаване или непризнаване на чуждестранното решение е от значение за извършване на поисканата услуга. В Решение № 10/26.06.2003 г., Конституционният съд изрично е посочил, че само законът въвежда таксата като вид и определя за какво, за какви действия и услуги и кому следва да се плаща, като може да възложи определянето на размера й на друг орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление. В случая, законът не е определил такса "за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения". Обратно, в чл. 110, ал. 2, т. 4 от Закона за местните данъци и такси изрично е предвидено, че не подлежат на таксуване услугите по отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние. Ето защо, като е въвел такса за услуга, която не е нормативно регламентирана със закон като вид такса, Общинският съвет Червен бряг е приел разпоредба, която противоречи на норми от по- висока степен. По аргумент от чл. 15, ал. 1 от ЗНА, протестираната разпоредба от Наредбата е материално незаконосъобразна, а предявеният срещу нея протест – основателен. Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение