Решение № 2948 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Минкова срещу Решение № 39978/01.12.2025г. на Административен съд София – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 3431 по описа за 2025 г., с което по жалба на „В. София“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22221720006067091-001/22.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1871/10.12.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, в частта на определените допълнителни задължения по ЗКПО, във връзка с увеличения финансов резултат на дружеството за 2016 г. със сумата 21 848 лв., съгласно чл. 78 от ЗКПО - увеличена данъчна основа като резултат от продажби на автомобили на дружеството, а именно корпоративен данък в размер на 2 184,80 лв. и лихва в размер на 1103,34 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при произнасянето си, съдът е възприел съдебно оценителната експертиза безкритично, без да съобрази, че е изготвена в нарушение на дадените задължителни указания на ВАС в отменително Решение № 2833 от 19.03.2025г., постановено по адм.дело № 9190/2024г., без да са използвани и посочени пазарни аналози за стойността на изследваните автомобили и без съпоставката и с другата експертиза, представена от ревизираното дружество в хода на ревизията и при игнориране на обстоятелството, че ревизираното дружество е извършило продажбите на свързано лице без да обезпечи каквито и да е обективни данни за състоянието на продадените автомобили. Искането до съда е да отмени оспореното решение и да отхвърли жалбата на „В. София“ ЕООД срещу ревизионния акт, в частта на установен корпоративен данък в размер на 2 184,80 лв. и лихва в размер на 1103,34 лв. Претендира присъждане на направените във връзка с обжалването на ревизионния акт разноски в размер на 1 283,95 лева, включващи държавна такса от 26,31 лева и възнаграждение за юрисконсулт за две инстанции от 1 257,64 лева. Ответникът - „В. София“ ЕООД, през процесуалния си представител адв. Терзиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че кредитираната от съда СОЕ не е оспорена и е работила по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, за което е използвала съответните аналози, приложими за българския пазар. Не претендира разноски за касационната инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение. Върховен административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на съдебния акт на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ се е развило по реда на чл. 226 от АПК, в изпълнение на Решение № 2833 от 19.03.2025г., постановено по адм.дело № 9190/2024г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 9195 от 19.06.2024 г., постановено по адм. д. № 836/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. София“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22221720006067-091-001 от 22.06.2021 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, относно установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. във връзка с увеличение на финансовия резултат със сумата от 21 848 лв. по чл.78 ЗКПО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да назначи нова СОЕ, която да даде заключение за пазарната цена на процесните автомобили към датата на продажбата им, като заключението се базира на регламентираните в чл. 3 и чл. 7 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. методи за определяне на пазарните цени, като изрично вещото лице мотивира избрания от него метод в изготвеното си заключение. При повторното разглеждане на делото АССГ е изпълнил дадените указания, като е разпределил доказателствената тежест и указал на жалбоподателя да докаже, че направената оценка на автомобилите по време на ревизията не съответства на пазарната им цена чрез искане за назначаване на СОЕ, съгласно указанията на ВАС. За да отмени РА, в обжалваната му част, АССГ е приел следното: Установено е, че извършваната от „В. София“ ЕООД дейност е професионално почистване на сгради, офис площи и домове. Регистрирано е по реда на ЗДДС, считано от 12.07.1995 г. През 2016 г. от „В. София“ ЕООД е извършена продажба на 8 автомобила /подробно описани на стр. 17 от РД/, собственост на дружеството, придобити през периодите от 2002 г. до 2007 г. и заведени като активи по сметка 204 – Машини, съоръжения, оборудване. Купувач е „В.“ ЕООД– свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а общата продажна цена е 39 200,00 лв. На процесните ДМА е изготвена оценка с оценителски доклад, съставен от "АСЕС КОНСУЛТ" ЕООД и е определена справедлива пазарна стойност на активите. Същата е описана в табличен вид, за всеки отделен автомобил, на стр. 17 от РД и е общо 61 048,00 лв. С оспорения РА за разликата между пазарната стойност и продажната цена на активите /61048, 00 лв. – 39 00, 00 лв. /, а именно 21 848, 00 лв. е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2016 г. на основание чл. 78 от ЗКПО и са установени процесните задължения за корпоративен данък и лихви. Съдът е приел, че спорът в конкретния случай се свежда до това дали е занижена данъчната основа при продажбата на ДМА – 8 бр. автомобили, а оттам - довело ли е това до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. За да отговори на спорния въпрос, съдът е кредитирал с доверие изготвената при повторното разглеждане на делото СОЕ, дала заключение за обща пазарна стойност (без ДДС) на продадените 8 броя автомобила в размер на 40 780 лв. Изложил е мотиви, че СОЕ е изготвена съобразно разпоредбите на параграф 1, т. 8 от ДОПК, и при спазване на разпоредбите на Наредба №Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, т. е. приложимият ред за определяне на справедлива пазарна оценка за нуждите на ревизионното производство от компетентно и непредубедено вещо лице. Приел е, че оценката, която е дало вещото лице се разминава незначително с цената платена по сделките, която е 39 200 лв. При така установената фактическа обстановка съдът формира правни изводи, че със СОЕ се опровергава изводът в РА, че пазарната цена на активите към момента на продажбата им е 61 048 лв., поради което е отменен РА, в частта на установени за 2016г. задължения за корпоративен данък в размер на 2 184,80 лв. и лихва в размер на 1 103,34 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото не е спорно, че през 2016 г. „В. София“ ЕООД продава на свързано лице „В.“ ЕООД 8 броя автомобила /подробно описани на стр. 17 от РД/, с обща продажна цена от 39 200,00 лв. Не е спорно също, че в хода на ревизията, ревизираното лице е предоставило оценителски доклад, с който е определена пазарна стойност на активите – общо 61 048 лв., а същите дружеството е продало на обща стойност 39 200 лв. Въз основа на данните, представени от ревизираното лице за пазарна стойност на активите от 61 048 лв. и продажбата им на обща стойност 39 200 лв., с РА е увеличен финансовия резултат на дружеството с разликата между двете стойности със сумата от 21 848 лв. и установено за 2016г. задължения за корпоративен данък в размер на 2 184,80 лв. и лихва в размер на 1 103,34 лв. Правилно АССГ е разпределил доказателствената тежест в процеса и указал на жалбоподателя да докаже, че представената от него оценка на автомобилите по време на ревизията не съответства на пазарната им цена чрез искане за назначаване на СОЕ със задачи съгласно указанията на ВАС. Неправилно обаче съдът е кредитирал с доверие назначената СОЕ даваща заключение за пазарна стойност на автомобилите общо в размер на 40 780 лв. Основателен е доводът на касатора, че определената в заключението на СОЕ пазарна цена на автомобилите не е пазарна цена по определението в § 1, т. 8 ДР ДОПК, тъй като за определянето й експертът не е използвал посочените в § 1, т. 9 ДР ДОПК методи, съответно не са спазени от него изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за определянето им. Според чл. 5 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. По определението в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на наредбата неконтролирана сделка е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. При изготвянето на своята експертиза оценителят не е използвал съпоставими сделки със сходни продукти, осъществявани между независими лица, каквото е изискването на чл. 19 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., а офертни цени, публикувани на посочените електронни адреси. Вярно е, че откриването на съпоставими сделки със сходство в продукта, осъществявани между независими лица, според изискването на наредбата е значително по-трудно от използването на офертни цени, но това не може да изключи прилагането на нормативната уредба, регулираща начина на определяне на пазарните цени. В този смисъл практиката на ВАС е константна, а и в този смисъл са и дадените указания с Решение № 2833 от 19.03.2025г., постановено по адм.дело № 9190/2024г. на Върховния административен съд, които на основание чл.224 от АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Следователно, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съдът неправилно е кредитирал с доверие назначената СОЕ, която не е дала заключение за пазарни цени на автомобилите по методите за определяне на пазарни цени, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006г. В този смисъл са неоснователни доводите на ответника по касация, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие приетата СОЕ. След като представената от ревизираното дружество в хода на ревизията оценителна експертиза за пазарни цени на продадените автомобили не се опровергава с друга СОЕ за различни пазарни цени, изготвена по методите на Наредба № Н-9/14.08.2006г. и като се съобрази обстоятелството, че ревизираното дружество е извършило продажбите на свързано лице без да обезпечи каквито и да е обективни данни за състоянието на продадените автомобили, настоящата инстанция достига до извод, че РА, в частта в която е отменен, е законосъобразен. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е отменен РА и вместо него се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на „В. София“ ЕООД срещу РА, в частта на установен корпоративен данък в размер на 2 184,80 лв. и лихва в размер на 1103,34 лв. При този изход на процеса, решението е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част, като на основание чл. 161, ал. 1, изр.2 от ДОПК, ответникът по касация - „В. София“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски по делото в размер на 656,47 евро (1 283,95 лева), включващи държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт за две инстанции. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,