Решение № 14133 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2019 г.

Решение № 14133 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. С., чрез пълномощник, срещу Решение № 7068 от 27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6239/2018 г. от Административен съд С.-град с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски. Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответната страна за настоящата инстанция. Ответната страна – "Хайпро България" ООД, чрез пълномощника си адв. Ц. И., в писмени бележки и в о. с. з., възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и решението му е необосновано. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на "Хайпро България" ООД, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 7 440 лв., представляваща обезщетение за понесени от Ревизионен акт № 04251300062 от 27.01.2014 г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП гр. В. Търново и обявен за нищожен с Решение № 119 от 10.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. Търново при ЦУ на НАП, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лв. за периода от 25.08.2014 г. до 15.06.2018 г. в размер на 1 160. 17 лв.; законната лихва върху сумата от 3 440 лв. за периода от 28.08.2014 г. до 15.06.2018 г. в размер на 1 327. 46 лв.; законната лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от 01.09.2014 г. до 15.05.2018 г. в размер на 384. 77 лв., както и законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 985 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че претендираната сума на главницата (7 440 лв.) представлява дължимо адвокатско възнаграждение от ищеца на Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници", за съставяне на възражения срещу РА и изготвяне на жалба до директора на дирекция "ОДОП", която сума, видно от представените по делото писмени доказателства, е заплатена по банков път на три транша – на 25.08. (3 000 лв.), на 28.08. (3 440 лв.) и на 01.09.2014 г. (1 000 лв.). Въз основа на доказателствата по делото и фактическите установявания съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата – прогласен за нищожен, по надлежния ред, административен акт; доказана имуществена вреда и причинна връзка между нищожния административен акт и настъпилата за търговското дружество имуществена вреда и е постановил своя съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В глава осемнадесета на ДОПК – "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. В глава шеста на общия процесуален кодекс - АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" – също. В същото време, както правилно е отбелязал решаващият съд, "фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него", тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК "установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред". В конкретния случай именно във фазата на административното оспорване Ревизионен акт № 04251300062 от 27.01.2014 г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП гр. В. Търново е бил обявен за нищожен (с Решение № 119 от 10.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. Търново при ЦУ на НАП), т. е. защитата е била проведена компетентно, професионално и успешно и спорът между страните е бил разрешен от горестоящия административен орган без да се стига до прозиводство пред съд. За да организира и осигури провеждане на защита си обаче търговското дружество е направило имуществен разход, представляващ цената на иска, който разход е доказан с допустими по АПК и ГПК доказателства и този факт не се оспорва. Тълкуването на касатора и процесуалния представител на ВАП досежно възникналите в случая правоотношения и приложимата материалноправна норма не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на тълкувателни решения на ВАС и ВКС, които по силата на чл. 130 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. на ВАС, е изяснен въпроса за съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – "пряка" и "непосредствена" последица от увреждането, тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на тези понятия. Според правната доктрина, възприета в установената съдебна практика, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Въз основа на това тълкуване се налага извода, че разходите по ангажирането на адвокатска защита в производството по оспорване на административните актове по административен ред представляват непосредствена имуществена вреда от неправомерно издадения ревизионен акт, като прякото следствие от това е дължимостта на хонорара, който търговското дружество е заплатило за правната защита, гарантирана му от чл. 56 от Конституцията и Закона за адвокатурата. Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден нищожен, ревизионен акт. Следователно изводите на съда, че в настоящия случай са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 на специалния закон – ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде реализирана са обосновани и законосъобразни. Изложеното в мотивите на решаващия съд се споделя изцяло от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят (чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК). След като е налице законодателна празнота в ДОПК и АПК досежно разходите на лицата в производството по обжалване на административните актове по административен ред, то няма друга законова възможност за репариране на понесените в тази връзка имуществени вреди, включващи и адвокатски хонорар по защитата, освен предвидения в специалния закон ред. Предвид изложеното възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба се явяват неоснователни. Макар и отношенията между клиент и адвокат да са облигационни, в смисъл, че произтичат от сключения между тях договор, тези отношения не биха възникнали и този договор не би се сключил, ако административният орган незаконосъобразно не бе засегнал права и законни интереси на ищеца, принуждавайки го да потърси професионална правна помощ поради това, че няма правни знания. Отделно от това не става въпрос за отношенията между адвокат и клиент, а за правоотношение, възникнало между административен орган и "нарушител" от неправомерна административна дейност. Съгласно чл. 4, ал. 3 АПК, в който е установен принципа на законност, субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят... на правата, свободите и законните интереси на други лица. Затова държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са произтекли от незаконосъобразната им административна дейност и са нейна пряка и непосредствена последица, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. При тези мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставен ов сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена. Възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокат Ц. И. е изготвила подробни писмени бележки, представила ги е в съдебно заседание, на което се е явила лично в изпълнение на поетите договорни задължения. С конкретния казус адвокатското дружество, чийто член е тя, е ангажирано от 2014 г. до момента. Казусът е сложен с колеблива съдебна практика в течение на годините, поради фактическата и правна сложност на проблема и отсъствието на воля у законодателя да го разреши. Представените писмени доказателства за заплатения хонорар съответстват на минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. Ето защо касаторът ще следва да заплати изцяло направения от ответната страна разход в настоящото производство в размер на 960 лв., съгласно списъкът, приложен на осн. чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение