Решение № 10482 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2019 г.

Решение № 10482 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д., [населено място] срещу решение № 338/25.02.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. дело № 3170/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение рег. № 3388 р-12559 от 06.11.2018 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от началника на П. Р. управление при ОД на МВР – Б.. Р. касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесният административен акт издаден е на основание чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от същия нормативен акт, но посочената хипотеза не била налице. АС- Б. не е установил, че е налице оттегляне на молбата за защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), поради което не били налице законовите основания за отнемане на разрешението. Излага доводи, че са налице съществени процесуални нарушения, тъй като не е бил уведомен за започнатото административно производство съобразно чл. 26, ал. 1 от АПК, поради което на основание чл. 168, ал. 5, във вр. с ал. 4 от АПК, административният акт следвало да се отмени. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразно решение рег. № 3388 р-12559 от 06.11.2018 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от началника на П. Р. управление при ОД на МВР – Б.. О. по касационната жалба, началникът на П. Р. управление при ОД на МВР – Б., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на Г. Д. срещу решение рег. № 3388 р-12559 от 06.11.2018 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от началника на П. Р. управление при ОД на МВР – Б.. В. основа на фактите по делото, които не се спорят между страните, първоинстанционният съд с решение № 338/25.02.2019 година по адм. д. № 3170/2018 година по описа на Административен съд гр. Б. е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Тъй като фактите не се спорят, а и за установяването им, съдът е приел и анализирал относими, допустими и необходими доказателствени средства, в частта досежно фактическата обстановка по делото, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. На основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2- 8, издаденото разрешение се отнема с решение. При наличие на наложена мярка за защита е налице основанието по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ въвежда като основание за отказ за издаване на разрешение по този закон, съответно за отнемане на издадено такова, на лицето да са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие през последните три години. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки, нито е въвел изискване за вида на мерките. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН да не е изтекъл тригодишен срок. Дори привременната мярка да е прекратила своето действие, както е в случая, към момента на издаване на административния акт фактическото основание по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, защото относимото обстоятелство е мярката да е наложена през последните три години. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнена, оспореното решение е материално законосъобразно. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Правилото на чл. 26 АПК задължава органа да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Спазването на изискването на цитираната норма в действителност е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната процедура. В осигуряването на реална процесуална възможност на страната да участва в производството по издаване на индивидуален административен акт за защита на своите права и законни интереси, както правилно твърди касатора, намират израз принципите за законност, истинност, достъпност, прозрачност и служебно начало. Липсата на данни в административната преписка за изпълнение на това задължение обаче не винаги води до извод за процесуално нарушение: Съгласно чл. 168, ал. 4 АПК, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. В конкретната хипотеза, в специалния ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми гражданина за образуваното производство по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ органът действа при обвързана компетентност и при постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, органът налага мярката по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Ето защо тук, неуведомяването на лицето, по никакъв начин не го лишава от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Информацията по налагане на мярката, ведно с доказателствата затова постъпват при органа по служебен ред, като последица от установяване на факта на налагане на мярката е отнемане на издаденото разрешение. В тази насока следва да се отчете, че преценката за характера и тежестта на това неуведомяване е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус. Н. попада в обхвата на чл. 146, т. 3 АПК само, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление, като поради неучастието на лицето са нарушени правата му на защита във връзка с правилното установяване на релевантните факти. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от водещия орган на значимите за случая факти и обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на акта недоволната страна би могла да обори констатациите на неговия издател за наличие на предвидените от закона материалноправни предпоставки. Възраженията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения като общи и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид гореизложеното, касационната инстанция мотивира правилност на обжалваното решение на Административен съд гр. Б.. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338/25.02.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. дело № 3170/2018 година. Решението е окончателно.