Решение № 2013 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2020 г.

Решение № 2013 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9307/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Юсев, подадена чрез адвокат А. Максимова, против Решение № 884/24.06.2020 г., постановено по административно дело № 1071/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 01-19-77/19.09.2019 г. на Кмета на Община Банско. В касационната жалба, която се поддържа от адвокат Максимова се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се излагат доводи за търпимост на строежа. Иска се отмяна съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответната страна – Кмета на Община Банско се представлява от адвокат З. Иванова, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от общината разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Л. Юсев да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ "Пристройка към съществуваща жилищна сграда и постройка за съхранение на материали", с местоположение поземлен имот с идентификатор 39614.501.266 по КК на с. Кремен, община Банско. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождение, размери, характеристики и период на изграждане на двете постройки. В тази връзка са изслушани заключения по основна и повторна съдебно-техническа експертиза, които потвърждават констатираните в административното производство обстоятелства, както и установяват, че строежите са изградени в периода 2005 г. - 2010 г., като не е спорно по делото, че за същите няма издадени строителни книжа. Основният спор касае преценката за търпимост на строежите, но с оглед категоричния извод и на двете вещи лица относно периода на извършването им, строежите не могат да се квалифицират като търпими по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127 ПЗР ЗУТ. В този смисъл, правилно съдът не е ценил представеното по делото удостоверение за търпимост, което не се ползва с формална доказателствена сила, а в конкретния случай на още по-голямо основание с оглед неговото съдържание - видно от приложената към това удостоверение скица е, че пристройката към жилищната сграда не е нанесена, а стопанската постройка е без посочена площ и е с различна конфигурация и обем спрямо действително изградената и отразена в констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. При така изложеното, оспорената заповед се явява материално законосъобразна, като издадена при наличие на всички предпоставки, разписани в закона – наличие на строеж, изграден без разрешение за строеж и непопадащ в хипотеза на търпимост. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Относно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, същото е лишено от конкретика, въпреки което настоящият съд не установи такива. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Банско следва да се присъдят сторените в хода на настоящото касационно производство разноски, които са в доказан размер от 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,