Решение № 13536 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Смарттранс груп ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Белелиева, против Решение 564 от 23.01.2024г., постановено по дело 5840/2023 по Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221722000605-091-001/05.09.2022 г., издаден от А. Г. М. орган, възложил ревизията и А. Б. Г. ръководител на ревизията, в частта , с която е потвърден с Решение 440 от 26.04.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, гр. София, за установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11.2021г. от 3000лв., след като е отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 37/27.11.2021 г., издадена от Хели груп БГ ЕООД в размер на 8 470,00 лв. при деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 5 470лв. и направената корекция с отказаното право на данъчен кредит. Наведените от касатора възражения са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правил и противоречие на материалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се оспорва изводът на АССГ, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява реалността на доставка по фактура 37/27.11.2011г., с предмет на доставка- масло АН-15, представляващо индустриално машинно масло, предназначено за обработка на материалиа, издадена от Хели груп ЕООД в размер на 8470 лева., респ. неправилно упражнено право на данъчен кредит. Поддържа, че решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не съставлява основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаемата доставка. Настоява за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът- Директор на дирекция ОДОП гр. София, изразява в съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното съдебно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221722000605-091-001/05.09.2022 г., издаден от А. Г. М. орган, възложил ревизията и А. Б. Г. ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение 440 от 26.04.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, гр. София, за установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11.2021г. от 3000лв., след като е отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 37/27.11.2021 г., издадена от Хели груп БГ ЕООД в размер на 8 470,00 лв. при деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 5 470лв. и направената корекция с отказаното право на данъчен кредит. В хода на ревизията приходната администрация за периода 01.11.2021г.-31.01.2022г. е констатирала, че дружеството извършва рекламна дейност. Извършени са насрещни проверки на Хели груп БГ ЕООД, обективирана в протокол П-22001422039304-141-001/17.05.2022г., по отношение на проверката на БРАЙКОВ 2020 ЕООД е съставен протокол П-02000222086734-141-001/06.06.2022г. От представените документи по преписката, приходната администрация е извела извод, че липсват доказателства за наличие на склад, които да доказват, че местата, от които започва и приключва транспортирането на процесните стоки, са били във фактическата власт на преките, респ. предходните доставчици. Според приходната администрация не е доказано, че са наети доставчици на относимите длъжности, за които да са внасяни осигуровки и на които да са изплащани възнаграждения за престирания труд. По отношение на осъществения транспорт на стоките, данъчните органи са счели, че на се ангажирани фактури за наем на МПС, както и за сторени транспортни услуги, заявки, оферти, договори, платежни документи, счетоводни регистри за отчетени стопански операции, поради което не е доказано транспортирането на стоката към ревизираното дружество. С атакуваното решение съдът е счел, че обжалваният ревизионен акт е издаден при стриктно спазване на административнопроизводствените правила, след надлежно възложна проверка. Посочил е, че актът е издаден при правилно приложение на материални закон. Възпроизвел е констатациите на приходните органи, че не се потвърждава фактическото извършване на процесната доставка, при условие, че е издадена фактура и е начислен ДДС, без да е налице реално извършена стопанска операция от доставчика, не е налице правно основание за ползване на данъчен кредит. Според съда обосновано данъчната администрация на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, вр. чл.6 от ЗЗД е отказала правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 470 лева по процесната фактура, издадена от Хели груп БГ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Несъстоятелно е стореното възражение от касатора досежно опорочена процедура по връчване на книжа, което е довело до накърняване на правото му на защита в административния процес. В конкретния случай за връчването на Определение 6459 от 28.07.2023г., постановено по дело 5840/2023г. по описа на АССГ е изготвено съобщение 701/28.07.2023г. (л.139), адресирано до Смарттранс Груп ЕООД до неговия адрес на управление гр. София, [жк] [адрес]. Призовката е върната с отбелязване от 24.08.2023г., че липсват знаци, табели, офис и служители за фирмата . АССГ е съобразил обстоятелството, че в жалбата, адресирана до съда, не е посочен друг електронен адрес, с резолюция от 18.09.2023г. е разпоредил съобщението да бъде изпратено по електронен път на посочения от жалбоподателя електронен адрес в хода на производството по издаване на Ревизионен акт /РА/ Р-22221722000605-091-001/05.09.2022г, именно- [електронна поща]. Според чл. 137, ал. 2 АПК, съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Доколкото в хода на съдебното производство, касаторът не е дал индиция за промяна на електронния адрес на призоваване, то несподелими от състава са възраженията му, че е било препятствано правото му на защита в съдебния процес. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Както беше посочено ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Те не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 от ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства по делото. Действително следва да бъде посочено и че необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а и СЕС в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че по отношение на доставчика Брайков 2020 ЕООД не може да се установи дали е разполагало с редовно водено счетоводство, нито обстоятелството дали е притежавало стоките, за да може да прехвърли правото на собственост в патримониума на Хели груп Бг ЕООД, а впоследствие и на ревизираното дружество. Липсват издадени фактури, сертификати са качество, декларации за съответствие, складови разписки. Също така не са ангажирани доказателства / освен договор за наем, по силата на който Г. ЕООД е отдал под наем склад на Хели Груп Бг ЕООД и Смарттранс ЕООД/, за използване на складовото помещение, тъй като не са издавани фактури от наемодателя, нито има доказателства за извършвани плащания, от които да се установява изпълнение за задължения по наемния договор. По отношение на Брайков 2020 ЕООД не е доказан и кадровият капацитет, с който е разполагало дружеството, доколкото липсват данни за лицата, извършвали товаро-разтоварителните дейности. Допълнителен аргумент за липсата на реално извършена доставка на стоките е фактът, че липсват убедителни писмени доказателства как е осъществено транспортирането им от обект на предходния доставчик Брайков 2000 ЕООД до склад на Хели Груп Бг ЕООД. Не са ангажирани фактури за наем на МПС, такива за извършени транспортни услуги, заявки, оферти, счетоводни регистри за отчетени стопански операции. Недоказана остава и реалността на последващата реализация на фактурираните стоки. Представеният приемо-предавателни протоколи (л. 120) без надлежно съставени доказателства за транспортирането на стоките не е достатъчен да обоснове извод, че стоката е предадена на получателя. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в размер на 1 147 лв. съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,