Решение № 3128 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2018 г.

Решение № 3128 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. от [населено място], чрез адв. Л. Павлов против решение № 587/20.03.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 338/2016 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 181400035/14.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна по отношение на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата от 3311. 95 лева и съответните лихви от 2191. 79 лева и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски.

Доводите са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Определеното начално салдо не съответства на установените по делото факти. Поддържа, че не са изпълнени указанията на горната инстанция и съдът не е обсъдил в цялост нито едно от приетите по делото експертни заключения.

Поддържа, че съдебно – счетоводната експертиза /ССЕ/ при първото разглеждане на делото от административния съд и основното заключение при новото разглеждане на в. л. М. Д. дават най - точна и правилна фактическа обстановка.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт изцяло.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Петрова оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в писмена молба по делото.

От решаващият орган е подадена частна жалба против определение № 1538/10.05.2018 г. на Административен съд - Варна постановено по адм. дело № 338/2016 г. за изменение на решение № 587/20.03.2018 г. в частта за разноските с искане за неговата отмяна като постановено в нарушение на чл. 226, ал. 3 АПК.

А. К., чрез процесуалния си представител адв. Л. Павлов оспорва частната жалба и моли да се отхвърли по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба на А. К. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на А. К. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3 621. 52 лева и лихви в размер на 2 396. 66 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с доходите му по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 821/26.01.2016 г. постановено по адм. дело № 6020/2015 г., Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение № 569/13.03.2015 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2259/2014 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадени са указания да се установи паричния поток на ревизираното лице за периода 2000 - 2006 г., като се включи като доход половината от получената цена при продажба на недвижим имот по нотариален акт № **/2000 г., да се определи началното салдо към 01.01.2007 г. и паричния поток за 2007 г., да се извърши проверка налице ли е недостиг на парични средства на годишна база, размера на данъчната основа и съответно размера на дължимия данък и съответните лихви.

С решение № 587/20.03.2018 г. в обжалваната част, съдът е отхвърлил жалбата на А. К. против ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 311. 95 лева и съответните лихви в размер на 2 191. 79 лева и е присъдил разноски по компенсация в полза на администрацията в размер на 543. 43 лева. За разликата до пълния установен размер на задълженията актът е отменен, в която част решението е влязло в сила като необжалвано от директора на дирекция ОДОП - Варна.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че началното салдо към 01.01.2007 г. е в размер на 2 450 лева, колкото е прието в ревизионния акт. В мотивите на решението е посочено, че това е сумата от изследвания паричен поток за 2000 - 2006 г., за която ревизираното лице твърди, че е налична към 01.01.2007 г. Според съда това твърдение на ревизираното лице в писмените му обяснения, дадени в хода на ревизията има доказателствената стойност на признание на неизгоден за страната факт. Установеният от съдебните експертизи паричен поток на А. К. за периода 2000 - 2006 г. е само косвено доказателство за разполагаемите парични средства към началото на 2007 г. Ако лицето е притежавало такава сума в брой към 01.01.2007 г. е следвало да ангажира и гласни доказателства за съхраняването й.

Твърденията за разполагаеми парични средства в размер на 8 500 лева към 01.01.2007 г. получени по дарение, съдът е отхвърлил като недоказани.

При начално салдо от 2 450 лева, съдът е приел, че данъчната основа е формирана в нарушение на чл. 17 ЗДДФЛ, поради което е кредитирал заключението на ССЕ в частта, в която за 2007 г. е установен недостиг на парични средства в размер на 13 844. 12 лева и е определил данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3 311. 95 лева и съответните лихви от 2 191. 79 лева (т. 2. 2 от допълнителното заключение на ССЕ).

Решението в обжалваната част е частично неправилно. Основателни са възраженията в касационната жалба, че изводите на съда относно размера на приходите и разходи на ревизираното лице не са съобразени с доказателствата по делото.

Основният спор между страните е по размера на началното салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2007 г. В тази насока и съобразно указанията на горната инстанция, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото съгласно чл. 224 АПК, са и ангажираните от страните писмени доказателства и експертни заключения на съдебно - техническа експертиза, допълнителна съдебно – оценителна експертиза и съдебно – счетоводни експертизи /ССЕ/. Неправилно съдът е кредитирал експертното заключение на ССЕ в частта, в която като начално салдо е приета установената в ревизионния акт сума от 2 450 лева. В нарушение на чл. 175 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е основал решението си на признание на страната, без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. В съдебното производство чрез предприетите от страните процесуални действия са събрани писмени доказателства относно приходите и разходите на ревизираното лице, които е следвало да бъдат взети предвид.

От справка 3 по т. 2. 3 от ССЕ от 08.02.2018 г., изготвено от в. л. М. Д. въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства за приходите и разходите на А. К. за периода 2000 – 2006 г. се установява, че към 01.01.2007 г. разполагаемите парични средства са в размер на 7 315. 83 лева. Настоящият състав намира, че този размер на началното салдо отговаря най – точно на имущественото й състояние за периода 2000 – 2006 г., като в разходите е включена пазарната цена на придобитите от съпруга й автомобили през 2001 г. и 2002 г. определена от СТЕ по каталог Шваке, както и размера на действително платените местни данъци и такси /МДТ/ през периода, които са изключени от обичайните разходи за издръжка по данни на НСИ. При формиране на приходите са съобразени указанията на горната инстанция за включване на половината от продажната цена на недвижим имот по НА № **/2000 г. На база представените ГДД, извлечения от банкова сметка са установени конкретните доходи на ревизираното лице от наем и изтеглените парични средства от банкова сметка през 2004 г. и 2005 г.

От друга страна неправилно съдът е кредитирал установения от вещите лица размер на разходите за 2007 г. от 22 509. 25 лева. Видно от изготвените таблици по всички експертизи в тези разходи е включено компенсиране разходите на съпруга през 2007 г. С влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 6817/2016 г. на ВАС, първо отделение, е установено, че към 01.01.2007 г. съпругът е разполагал с налични парични средства от 40 244. 69 лева, а към 31.12.2007 г. – с 2 162. 61 лева. Извършената в ревизионния акт компенсация е във връзка с установения при ревизията недостиг на съпруга, който предвид влязлото в сила съдебно решение не е налице. Поради това ССЕ неправилно включват в разходите за 2007 г. сума в общ размер 270. 88 лева за компенсиране разходи на съпруга. Без тази сума, разходите през 2007 г. възлизат на 22 238. 37 лева. Приходите за 2007 г. са 6215. 13 лева и при начално салдо от 7315. 83 лева, установеният от вещото лице по т. 2. 3 недостиг от 8 978. 29 лева следва да се намали със сумата 270. 88 лева разходи за компенсиране на съпруга през 2007 г. и да се определи в размер на 8707. 41 лева. Освен това съдът не е взел предвид и обстоятелството, че към 31.12.2007 г. за съпруга К. К. е налице положително салдо в размер на 2 162. 61 лева, съгласно цитираното съдебно решение. Тези налични парични средства съгласно използвания от органите по приходите подход, компенсират частично установените разходи на съпругата за същия период на 2007 г. По тези съображения, настоящият състав преценява, че за ревизирания период се установява недостиг на парични средства, но в размер на 6 544. 80 лева (8 707. 41 лева – 2 162. 61 лева).

При формиране на обща годишна данъчна основа с доходите от трудови правоотношения и доходите от наем, след приспадане на данъчно облекчение от 840 лева и авансово внесения данък в размер на 930. 83 лева съгласно заключението на ССЕ от 08.02.2018 г. по т. 2. 3 (справка 11) се установява задължение за довнасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 560. 12 лева и съответните лихви в размер на 1 032. 49 лева.

Останалите възражения в касационната жалба са неоснователни.

Не е установена пълна идентичност на приходите и разходите за периода 2000 г. – 2006 г. на А. К. с тези на съпруга й, за да се приеме идентичен размер на началното салдо към 01.01.2007 г. От представеното съдебно решение по адм. дело № 6817/2016 г. на ВАС, първо отделение е видно, че в приходите на К. К. за периода 2000 г. – 2006 г. са включени суми, получени от дейността му като ЕТ, каквито факти не са установени за съпругата.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за налични парични средства в размер на 8 500 лева, получени по дарение. Този въпрос е решен в предходното касационно производство и твърдението е отхвърлено като недоказано. При новото разглеждане на делото не са представени нови доказателства в тази връзка, поради което сумата правилно не е взета предвид от вещите лица при определяне на началното салдо.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно определените задължения за данък в размер над 1 560. 12 лева и съответните лихви в размер над 1 032. 49 лева до определения от съда размер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 3 311. 95 лева и съответните лихви в размер на 2 191. 79 лева, е неправилно постановено и следва да се отмени, като се отмени ревизионния акт в тази част. В останалата част не са налице касационни основания, поради което решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора за касационното производство разноски се дължат и на двете страни, на основание чл. 161 ДОПК съобразно материалния интерес по уважената, съответно отхвърлената част от касационната жалба. На администрацията се дължат разноски в размер на 411. 48 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. А. К. е направила съдебни разноски в общ размер 2 672 лева. Материалният интерес, за който се уважава касационната жалба е 2 911. 13 лева общо, поради което следва да й се присъдят разноски в размер на 1 292. 50 лева.

По частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. Варна:

С определение № 1538/10.05.2018 г. съдът е изменил решението си по адм. дело № 338/2016 г. в частта за разноските, като е присъдил в полза на администрацията разноски в размер на 861. 93 лева по компенсация. Приел е, че дължимият размер на разноските е 1104. 66 лева, които включват разходите за експертиза и възнаграждение за юрисконсулт съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата. След извършена компенсация с разноските на жалбоподателя от 242. 73 лева е присъдил разноски в размер на 861. 93 лева.

Настоящият състав не споделя начина, по който съдът е изчислил разноските на администрацията. Въпреки това определеният размер на разноските следва да се остави в сила с оглед изхода на спора в касационното производство. Материалният интерес, за който се потвърждава ревизионния акт е данък в размер на 1 560. 12 лева и съответните лихви в размер на 1 032. 49 лева – общо 2 592. 61 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 411. 48 лева. За двете производства пред първата инстанция, в които решаващият орган е защитаван от юрисконсулт, разноските са в размер на 822. 96 лева. В съдебното производство решаващият орган е направил разноски за вещи лица в размер на 583 лева, от които следва да му се присъдят 251. 15 лева. Общо дължимите на администрацията разноски са в размер на 1074. 11 лева. След компенсация със сумата от 242. 73 лева – размерът е 831. 38 лева, а определеният от съда размер е 861. 93 лева. Предвид липсата на частна жалба от другата страна, определението следва да се остави в сила като краен резултат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,