Решение № 557 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2009 г.

Решение № 557 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. от гр. Б. за отмяна на определение от 2.06.2009 г. по гр. д. № 195/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 9.03.2009 г. по гр. д. № 4498/04 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от молителите ревандикационен иск като недопустим. Ответникът по молбата не е взел становище по нея. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ГПК, от легитимирани страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Молителките Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. са предявили ревандикационен иск за недвижим имот заснет с пл. № 578 по помощния план за предоставени имоти за ползване на основание актове на МС, а по плана на новообразуваните имоти съставляващ № 1* като са поддържали, че правото на собственост върху него им е възстановено с решение на ОСЗ, а ответникът го владее без основание, тъй като в негова полза не е възникнало право на изкупуване на имота. Сезираният с иска Бургаски районен съд е прекратил производството по делото, след като е установил, че решението на поземлената комисия не легитимира ищците като собственици на имота, а с него само им е признато право на възстановяване. Намерил е, че процедурата по земеделска реституция не е завършена, тъй като не е издадена заповед на кмета на основание § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, с която правото на собственост ще им се възстанови върху конкретен имот, индивидуализиран с местонахождение и граници въз основа на одобрения план на новообразуваните имоти. Въз основа на тези факти е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения иск. Въззивният съд с определението, отмяна на което се иска, е потвърдил първоинстанционното определение, След влизане в сила на определението е била постановено заповед № Z-1108 от 12.08.2009 г. на кмета на община С. на основание § 4к, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е променен плана на новообразуваните имоти като новообразуваният имот № 1* с площ от 635 кв. м. се записва на н-ците на Ефтим Н. Нанесено е изменение и на помощния план на зоната по § 4 в землището на с. К. като бившия имот № 7 е записан също на наследниците на Ефтим Н. Молителите поддържат, че тези нови обстоятелства са от значение за изхода на предявения от тях иск, производството по който е било прекратено. Те не са могли да представят тези доказателства на съда, тъй като административната процедура по ЗСПЗЗ не е била приключила. Молбата за отмяна е неоснователна. Представената заповед е писмено доказателство за новонастъпил факт, поради което той не е основание за отмяна. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити факти. Под това понятие се разбират факти, които са съществували преди постановяване на решението, отмяна на което се иска, така и по време на постановяването му и които факти ако бяха известни на съда, биха обосновали други правни изводи. Законът няма и не може да има предвид факти, които ще настъпят след постановяване на решението или след влизането му в сила. В случая след прекратяване производството по делото се е осъществил нов факт - изменение на плана на новообразуваните имоти. Той няма за последица завършване на процедурата по реституиране на имота, поради което не е от значение за разрешаване въпроса за легитимацията на ищците по иска като носители на правото на собственост за имота, предмет на иска. Съобразно това този факт не е основание за отмяна на влязлото в сила определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване производството по предявения от тях ревандикационен иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.