Решение № 8658 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2010 г.

Решение № 8658 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 38 ЗРТ и чл. 145 АПК. Жалбоподателят "Радио С. О. С" ЕООД моли да бъде отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.06.2010 г. на Съвета за електронни медии, с който са определени такси за надзор по спазването на условията на радио и телевизионната дейност за периода 16.06.2006 г. - 28.04.2009 г. като незаконосъобразен. Поддържа, че е регистриран от СЕМ като телевизионен оператор, но никога не е извършвало дейност като такъв и поради това не е заплащало лицензионните такси. Ответникът по жалбата Съвета за електронни медии по съображения в писмена защита моли акта като законосъобразен да бъде оставен в сила. Поддържа, че годишната такса се дължи независимо дали операторът е осъществявал дейността, за която има лицензия, докато лицензията бъде прекратена. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.06.2010 г. на Съвета за електронни медии са определени такси за надзор по спазването на условията на радио и телевизионната дейност на "Радио С. О. С" ЕООД по лицензия за осъществяване на телевизионна дейност за периода 16.06.2006 г. - 28.04.2009 г. в размер 11 472,07 лв. Страните не спорят, че жалбоподателят е имал издадена лицензия за телевизионна програма и е уведомил ответника в хода на административното производство по издаване на оспорения акт, че не осъществява дейността по лицензията. Ответникът поддържа, че не е поискано прекратяване на лицензията, поради което не е заличена и такси се дължат до заличаване на лицензията на основание чл. 102 ЗРТ. С решение № 102/28.04.2009 г. на СЕМ жалбоподателят е заличен служебно като оператор на телевизионна програма. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими за регистрирана телевизионна дейност, за които не е извършено доброволно плащане. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ, но в конкретния случай компетентността на СЕМ произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. В ЗРТ не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни такси. Предвид цитираните текстове от ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. СЕМ, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Не са допуснати нарушения на административно-производствени правила при издаването на акта, като заинтересованото лице е уведомено за започване на производството и му е дадена възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Съгласно тези разпоредби лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТД, за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна лицензионна такса, както следва, за телевизионна дейност - 4000 лв., на каквато база е определен размерът на дължите такси в обжалвания акт. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД - 16.06.2006 г. до 28.04.2009 г., през който дружеството е притежавало лицензията. Предвид така изложеното обжалвания АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Нито в ЗРТ нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрирания оператор не извършва дейността, за която е регистриран. Неоснователно е възражението, че не се дължи заплащане на такса, тъй като СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на жалбоподателя. Действително дружеството не е извършвало дейността, за която е регистрирано, не е изготвило и разпространявало регистрираната програма, но предвид чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност и за спазване на заявения програмен продукт, концепция, профил и схема, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. СЕМ не е задължен да следи на коя дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя дата спира излъчването. В случая заличаването е извършено служебно именно във връзка с осъществения надзор и непредставяне в срок на документите по чл. 112, ал. 2 ЗРТ. Предвид тези съображения, оспореният АУПДВ е законосъобразен и оспорването следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,