Решение № 1358 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2020 г.

Решение № 1358 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора срещу Решение № 208/18.06.2020 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 976/2019 г., с което е отменена негова Заповед № 10-00-2763/04.12.2019 г., нареждаща премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на строеж "Климатична инсталация към магазин за хранителни стоки" в УПИ IV-54 от кв. 654 по плана на града поради извършването му без одобрени строителни книжа.

Ответникът "Табак Груп" ООД не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна по довода за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

Заключението на първостепенния съд за недоказаност от административния орган на принадлежността на разпоредената за премахване климатична инсталация към категорията на строежите съгласно дефиниращата разпоредба на § 5, т. 38 ДРЗУТ е изведено при допуснато нарушение на процесуалния закон.

1. Административният орган е обективирал конкретни твърдения за осъществен строеж, квалифициран като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Именно спрямо изложените в акта фактически основания се преценява и приложението на материалния закон. Очертаните в заповедта характеристики на обекта позволяват принципен отговор на въпроса представлява ли той "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и от коя категория според критериите по чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Дори и да е налице непълнота при описанието на обекта, респ. при изследването на фактите от администрацията, то не е изначално и пораждащо отмяната на заповедта на възприетото от съда основание.

1. а. Привръзката между разрешението за строеж от 2015 г., издадено за магазина за хранителни стоки, и въпросния обект, която вероятно е в основата на определянето от административния орган на климатичната инсталация като строеж от четвърта категория, е презумптивна и немотивирана, а по същество и неправилна. Т. нар. инсталация не попада в хипотезите по чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, в частност и в приложното поле на б. "д" на текста, доколкото не представлява реконструкция и основен ремонт или вътрешно преустройство на основния обект.

б. Непосочването от органа на конкретната разпоредба от чл. 137, ал. 1 ЗУТ или неточното категоризиране на обекта, както е в случая, не е съществен порок на заповедта.

Категорията на строежа има значение с оглед съществуването на компетентност на кмета на общината да нареди премахването му, която се разпростира до строежите от четвърта до шеста категория – чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Тя е обективен негов белег, следващ от характеристиките на констатирания строеж, и индивидуализацията й е постижима при съотнасянето на параметрите на строежа към правилата по чл. 137, ал. 1 ЗУТ. По тази причина пропускът или грешката при категоризирането на строежа в рамките на очертаните граници не би могло да повлияе на преценката дали той е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, респ. да изключи, вън от проверката за компетентността на органа, предпоставките за премахването му.

1. Правилно съдът, макар и при условието на евентуална квалификация на обекта като строеж, се е насочил към чл. 147, ал. 1, т. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Ако описаният в констативния акт и заповедта обект действително е "строеж", той би попаднал в обхвата на строежите от шеста категория в припознатото от администрацията битие на инсталация, за която обаче не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но пък е дължимо издаване на разрешение за строеж.

1. Изводът на съда, почиващ на убеждението, че се касае за устройство "климатик", а не за "инсталация", е по съдържанието си немотивиран и направен при неизясненост на фактите относно действителният статус на обекта.

а. Разграничението между двете възможни категории не е проведено въз основа нито на нормативни, нито на общоприети или специални критерии, а то не следва аксиоматично. Главният спорен въпрос дали устройството (описано в заповедта като състоящо се от външно климатично тяло и вентилатори) притежава качеството на инсталация е от технически характер, а това му естество предполага използването на експертни познания – чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с помощта на които да се формират фактическите изводи на съда при проверката на верността на дадената от органа квалификация.

б. При невъзможността да отговори обосновано на поставения въпрос съдът е трябвало да назначи вещо лице по свой почин – чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, което да изследва характеристиките на обекта в контекста на потенциалната му принадлежност към кръга на инсталациите по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Фактическите констатации на техническа експертиза обуславят и правният извод притежава ли обектът признаците на "строеж" и съответно (не)законен ли е той, както и надлежна ли е индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на премахване.

Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, при спазване на дадените от касационната инстанция указания.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение