Решение № 75 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2019 г.

Решение № 75 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. със съгласието на майка и законен представител Ш. Нури, чрез адвокат Гитева и касационна жалба на Ш. Нури, чрез адвокат Гитева срещу решение № 947/14.12.2018 година на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 870/2018 година и решение № 473/26.06.2019 година на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 870/2018 година, с които е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № 272 з-2080/03.09.2018 година на началник Група "Миграция" при ОДМВР Хасково. Релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Накратко твърдят, че със заповедта те се настаняват в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, като въпреки че като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл. 44, ал. 9 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, заповедта не съдържала изключението налагащо мярката спрямо непълнолетен, придружен от пълнолетен. В допълнение излагат мотиви за непропорционалност на мярката и липса на преценка за най-добрия интерес на детето. Като не съобразил тези доводи, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отмени като незаконосъобразна заповед № 272 з-2080/03.09.2018 година на началник Група "Миграция" при ОДМВР Хасково. Ответникът, началник Група Миграция при ОД на МВР - Хасково, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съдебният състав приема, че същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. По същество касационните жалби са основателни по изложените в тях съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Хасково е заповед № 272 з-2080/03.09.2018 г. на началник Група "Миграция" – ОДМВР Хасково, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Iз-1201/01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в СДВНЧ и в техните звена и за организацията и дейността им и издадената заповед № 272 з-2075/03.09.2018 г., както и на основание отказания статут на бежанец, реална опасност от укриване или извършване на нарушение на обществения ред, липсата на достатъчно средства за осигуряване на издръжка и за завръщане в страната си, е наредено принудителното настаняване на Ш. Нури в СДВНЧ, придружаваща детето си Д. Н., за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", но не повече от 3 месеца. Видно от приемно - предавателен протокол УРИ 272 р-16897/03.09.2018 г. Ш. Нури, придружаваща детето си, е настанена фактически в СДВНЧ – [населено място] на 03.09.2018 г. С определение № 3786 от 14.03.2019 година по адм. д. № 2441/2019 година състав на Върховния административен съд е отменил решение № 947 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 870/2018 г. на Административен съд Хасково, в частта с характер на определение, с която е оставено без разглеждане като недопустимо оспорването на Д. Н., непълнолетна [гражданство], на заповед № 272 з-2080/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Хасково и е прекратено производството по делото в тази част. За да отмени съдебното решение в тази част, съставът на Върховния административен съд е приел, че с оспорената пред съда заповед № 272 з-2080/03.09.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Хасково, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ, принудително са настанени в СДВНЧ Ш. Нури и придружаваното от нея непълнолетно дете Д. Н., за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", но не повече от 3 месеца. Според мотивите на съдебния акт, в заповедта изрично е посочено като правно основание както разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, така и разпоредбата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, съгласно която по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца и заповедта за принудителното настаняване е издадена за три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Направил е извод за посочено правното основание за настаняване на непълнолетно лице, отнасящо се за непълнолетната [гражданство], както и извод за определен тримесечен срок за настаняване, какъвто е максималният срок за настаняване на придружени малолетни или непълнолетни лица. Според съдебния състав на ВАС, административният орган е посочил, че Ш. Нури, [гражданство], придружава детето си Д. Н., тъй като могат да се настаняват принудително само придружените малолетни и непълнолетни лица. В диспозитива на заповедта са посочени имената както на Ш. Нури, така и на Д. Н., със съответната дата на раждане и ЛНЧ. А от становището на административния орган пред съда е видно, че същият приема, че заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ се отнася както за майката, така и за придружаваното от нея непълнолетно дете, независимо дали изрично ги е посочил и двете като адресати. С оглед на това, съдебният състав на ВАС е върнал делото на Административне съд гр. Хасково за преценка законосъобразността на обжалваната заповед и спрямо Д. Н., непълнолетна [гражданство]. При извършения контрол за законосъобразност върху заповедта, АС гр. Хасково е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Като съобрази доводите на състава на седмо отделение на Върховния административен съд, изложени в определението по адм. д. № 2441/2019 година, настоящият съдебен състав приема изцяло възраженията на касаторите за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Като правно основание за издаване на заповедта са изписани разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 за придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В конкретната хипотеза непълнолетната Д. Н., придружена от майка си Ш. Нури, е адресат на процесната заповед с правна квалификация чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, без заповедта да съдържа посочване на изключителността на ситуацията, която налага това настаняване. Наличието на предпоставките по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е едно от основанията за прилагане на мярката в хипотеза на ал. 9 спрямо придружен пълнолетен. Основно и при условията на кумулативност с предпоставките по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е изискването за обстоятелства по изключение, каквито в конкретната хипотеза органът не посочва. Предвид факта, че Ш. Нури придружава непълнолетното си дете - Д. Н., при анализ на законосъобразността на акта, преценката следва да се осъществи с оглед защита интереса на непълнолетната. Горното обосновава материална незаконосъобразност на заповедта. Като е отхвърлил жалбите срещу заповедта, първоинстанционният съд е постановил неправилни съдебни решения, които следва да бъдат отменени, а вместо тях постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № 272 з-2080/03.09.2018 г. на началник Група "Миграция" – ОДМВР Хасково. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд