Решение № 14729 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2013 г.
ВАСVII отделение08.11.2013 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 302 от 7.06.2013 г. по адм. д. № 385/2013 г. на Административен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 483 от 25.02.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата на Петьо Илиянов Манчев от гр. Плевен. Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на Петьо Илиянов Манчев от гр. Плевен разноски по делото в размер на 155 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14729 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петьо Илиянов Манчев от гр. Плевен, против решение № 302 от 7.06.2013 г. по адм. д. № 385/2013 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 483 от 25.02.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на водач който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Установено е, че на 14.12.2012 г. в гр. Плевен, е съставен протокол за пътно транспортно произшествие /ПТП/ на ул "Неофит Рилски" до кафе "Лас Вегас", в което е участвал жалбоподателя. Последствие административният орган е изпратил запитване до "Гаранционен фонд" гр. София, който с писмо изх. № 15-00-3/22.01.2013 г. отговорил, че към 14.12.2012 г., управляваният от жалбоподателя лек автомобил "Тойота" с рег. № ЕН 1068 няма валидна застрахователна полица, тъй като застрахователна полица № 07111891087137, сключена в ЗД "Евроинс" АД е прекратена от застрахователя на 6.10.2012 г. и не поражда действие към датата на ПТП-14.12.2012 г. Въз основа на това писмо е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 483/25.02.2013 г., в който е отразено, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил "Тойота" с рег. № ЕН 1068 няма сключена застраховка "ГО", валидна към дата 14.12.2012 г. Пред административният съд е представено друго писмо вх. № 1330/26.04.2013 г. на "Застрахователно дружество Евроинс" АД гр. София, в различен смисъл, в което е посочено, че при настъпилата реорганизация и преместване на представителството на застрахователя, са изгубени документи, липсва информация, включително и за квитанции за внесени застрахователни премии и че за процесната полица също липсва квитанция за платена четвърта вноска от премията, но са налице данни, че с голяма вероятност сумата по четвъртата вноска е платена, с оглед на което не следва да се приема, че към 14.12.2012 г. застрахователният договор е бил прекратен. Въз основа на това писмо съдът е направил извод, че четвъртата вноска е платена и договорът за застраховка не е бил прекратен. Независимо от това съдът е счел, че застрахователната полица, която е представена от жалбоподателя за този период (по която има спор за плащане на четвъртата вноска) касае не автомобилът, който жалбоподателят е управлявал на 14.12.2012 г. (видно от АУАН е управлявал лек автомобил Тойота с рег. № ЕН 1068 ВС), а друг притежаван от неговия баща автомобил -Тойота с рег. № СА 4310КВ, поради което е недоказано в рамките на развилото се производство, че за процесния автомобил, по време на ПТП, е имало сключен и действащ договор за застраховка "ГО". Решението е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че дори жалбоподателят да е притежавал сключен застрахователен договор, не е доказано по делото, че в момента на проверката на 14.12.2012 г. жалбоподателят е носил със себе си документ за удостоверяване на сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност. Видно от представения с касационната жалба протокол за ПТП от 14.12.2012 г., за участник № 2 - жалбоподателя е посочена проверена застраховка "гражданска отговорност", номера на полицата със срок от 16.11.2001 г. до 15.12.2012 г., сключена в ЗК "Евроинс" за автомобил "Тойота Рунер" с рег. номер ЕН 1068 ВС. Този протокол не е представен пред административния съд като част от преписката. Актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на първоначалното писмо на Гаранционния фонд за прекратяване на застраховката поради неплащане на четвъртата вноска, последствие съдържанието му е отречено с друго изпратено писмо от застрахователя "Евроинс" по делото. При тези данни не се установяват обстоятелствата посочени в акта за административно нарушение, въз основа на които е издадена оспорената пред съда заповед. Съдът не е дал указание на жалбоподателя да представи документ за заплащане на четвъртата застрахователна вноска, а въз основа на посоченото писмо е приел, че е заплатена, поради което в настоящото производство не може да се изисква да са представени доказателства в тази насока. В касационното производство са представени доказателства за промяна на регистрацията автомобила по две заявления, от които е видно, че автомобил с регистрационен номер С 4310 КВ /статус унищожен/ е автомобил с регистрационен № ЕН 1068 ВС /статус валиден/, с един и същ номер на рама и двигател, т. е., че е един и същ автомобил, с различни регистрационни номера към момента на сключването на полицата на ЗП "Евроинс" АД и 14.12.2012 г. денят на ПТП . Установява се, че към момента на ПТП е имало валидна застраховка "гражданска отговорност" за автомобила с посочения регистрационен номер. Следователно установява се, че жалбата е основателна, а решението на административния съд - неправилно, с оглед представените писмени доказателства в касационното производство. Не са налице доказателства за размер на договорено и изплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и пред тази инстанция жалбоподателят не е бил представляван от адвокат, поради което ще се уважи искането за присъждане на разноски по делото само пред касационната инстанция в размер на 150 лв., съгласно представения документ за договорено адвокатско възнаграждение и внесената държавна такса. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение