Решение № 1586 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2017 г.

Решение № 1586 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Монолит" АД, с ЕИК *********, седалище в гр. С., жк. "Овча купел", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. Ш., чрез процесуалния му представител адвокат М. К., против Решение № 480/24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10474/2016 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002215010003-091-001/11.07.2016 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП С., и потвърден с Решение № 1709/30.09.2016 г. на директора "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните норми. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк. Мирчева излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред административния съд РА № Р-22002215010003-091-001/11.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., на "Монолит" АД, въз основа на извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 1.01.2014 г. до 31.10.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 510 165,34 лв. по фактури, издадени от "К. М." ЕООД, "Т. С. груп" ЕООД, "Кристин 0505" ЕООД и "Р. У." ЕООД с предмет доставки услуги Ревизионният акт е издаден при повторна ревизия, като основанието за отказ по всички процесни фактури е констатирана липса на реалност на доставките, обоснована с факта, че в хода на ревизията не е доказано реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, както и наличие на достатъчно данни за възможност процесните услуги да са извършени от ревизираното лице, а не от неговите доставчици. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. По същество на спора, след анализ на събраните доказателства, административният съд е обосновал извод, че РА, е издаден при правилно приложение на материалния закон. От обективна страна за безспорно установено съдът е приел, че през ревизирания период 1.01.2014 г. - 31.10.2014 г. дружеството-жалбоподател е регистрирано лице, извършващо дейност по добиване на нерудни материали в кариери и реализация на готовата продукция. Дейността се извършва от седалището в гр. С., клон в гр. М., производствен цех "Пъстрина" в гр. М., кариера в с . Г. К., кариера в с. М. и кариера в с. В. На ревизираното лице е отказан данъчен кредит в процесния размер за ревизираните данъчни периоди за доставки, документирани с фактури, издадени от 4 дружества - преки доставчици, както следва: За данъчен период м. 01. 2014, м. 02.2014, м. 04.2014, м. 05.2014, м. 06.2014 и м. 07.2014 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 232 810 лв. за доставки, документирани с 21 фактури, издадени от "К. М." ЕООД. За данъчен период м. 03. 2014 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 21 300 лв. за доставки, документирани с 3 фактури, издадени от "Т. С. груп" ЕООД. За данъчен период м. 08. 2014 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 127 920 лв. за доставки, документирани с 4 фактури, издадени от "Кристин 0505" ЕООД. За данъчен период м. 09.2014 г. и м. 10.2014 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 128 136 лв. за доставки, документирани с 6 фактури, издадени от "Р. У." ЕООД. По същество на спора съдът е преценил доказателствената тежест и съдържащите се по делото доказателства. Обсъдил е и практиката на Съда на ЕС, като относно "доставка на стоки и услуги", е припомнил постоянната практика, от която следва, че изводът за реалност на доставката е пряко свързан с признаването или не на правото на приспадане на данъчен кредит. Коментирал е и практиката, която се отнася до отказа от приспадане на данъчен кредит по сделки, когато по веригата от доставки има извършени измами и нередности, за които обективно е доказано, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае. За да потвърди РА съдът е приел, че не са ангажирани убедителни доказателства за реалността на процесните доставки по сключените сделки и е направил извод, че законосъобразно в хода на ревизията е приета липса на реално извършена доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба на "Монолит" АД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването относно оставената без уважение молба на касатора за отлагане на делото. Видно от съдържащото се по настоящето дело адвокатско пълномощно, адв. Каварджикова е била упълномощена от управител на "Монолит" АД на 21.11.2016 г. С писмена молба от 28.11.2012 г. адв. Каварджикова, като процесуален представител на касационния жалбоподател, е поискала от първоинстанционния съд отлагане на първото по делото заседание, насрочено за 13.12.2016 г., поради служебна ангажираност в съдебно заседание на Окръжен съд - П. Като доказателство е приложен Протокол от 11.10.2016 г. от заседание на Окръжен съд - П., в което делото е било отложено и насрочено за 13.12.2016 г. В молбата до АССГ се иска съдът да отложи делото и да насрочи ново заседание, като вземе предвид предстоящите неотложни медицински процедури и служебната ангажираност на адв. Каварджикова. По тези искания процесуалният представител не представя доказателства. По делото не са представени доказателства за обективна невъзможност лице, представляващо дружеството, да се яви в съдебното заседание на 13.12.2016 г. Такава невъзможност не се и твърди, а напротив, в касационната жалба жалбоподателят признава, че не представя доказателства в тази насока. Съгласно чл. 139, ал. 1 на АПК, делото се отлага когато едновременно и страната, и процесуалният й представител не могат да се яват в съдебното заседание. В настоящият случай не е изпълнено кумулативното изискване на закона, поради което настоящият състав счита, че АССГ правилно е дал ход на делото и го е разгледал без участието на представител на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията на касатора и че поради отсъствие от заседанието не е имал възможност да представи доказателства. Ангажирането на доказателства в съдебното производство е процесуално задължение на страната, като видно от чл. 150, ал. 2 от АПК, писмените доказателства, на които страната основава своите твърдения трябва да бъдат представени с подаването на жалбата до съда. В жалбата оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани. Видно от протокола по делото от 13.12.2016 г. съдът е констатирал, че в жалбата не са направени доказателствени искания, а с оглед събраните в административната преписка е счел делото за изяснено от фактическа страна, при което не следва да дава указания за представяне на нови доказателства. Поради това несъстоятелни са твърденията на касатора, че съдът е мотивирал неоснователност на жалбата му само поради непредставяне на доказателства. В обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е формулирал основният спорен по делото въпрос по ЗДДС относно липсата на реално извършени доставки по процесните фактури, като е съобразил доказателствената стойност на документите, правилно е приложил материалния закон и е разпределил доказателствената тежест. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. П. това върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство ревизираното лице не е ангажирало доказателства за реалността на доставките. Правилно съдът е приел, че данъчното събитие, от което се пораждат правните последици, свързани с възникване на правото на данъчен кредит не е самото сключване на сделката, а изпълнението по нея - прехвърляне правото на собственост при доставките на стоки и изпълнението на услугата, при доставки на услуги. При това субект на изпълнението следва да бъде именно доставчикът. В настоящия случай от събраните доказателства не може да се направи извод за възникване на данъчно събитие. Още в хода на ревизионното производство е било констатирано, че жалбоподателят притежава необходимите собствени ресурси - работници, специализирана техника, съоръжения и оборудване, с които сам да извърши фактурираните услуги. От анализираните документи, издадени или получени от дружеството за извършваната от него дейност във връзка с получена концесия за добив и експлоатация на инертни материали, книгите за извършен инструктаж за безопасност на персонала и чужди лица, присъствените графици на всички обекти и книгите за влизане и излизане на всички лица на обектите на дружеството е установено, че фигурират само лица, които са служители на жалбоподателя. Няма данни да са предоставени материали, гориво или техника на спорните доставчици. Поради това настоящият състав споделя извода на данъчният орган, че са налице данни за сделка, сключена с цел данъчна измама. В хода на ревизионното производство са инициирани насрещни проверки на процесните доставчици, както и на дружества, които са техни предходни доставчици, съобразена е информацията, съдържаща се в базата данни на НАП относно жалбоподателя и преките доставчици, изискани са сведения от трети лица. Съдът е приел за безспорни фактите и обстоятелствата, така както са установени от данъчния орган. От съвкупната им преценка е достигнал до извода, че те правилно са ценени от данъчният орган, а изводът му за липса на реалност на доставките е логически и правно издържан. Настоящият състав споделя становището на съда. На приспадане от получателя като данъчен кредит подлежи данъкът, начислен и дължим от доставчика, при това само когато този ДДС е начислен правомерно, докато претенцията за данъчен кредит, когато тя произтича от неизвършени доставки не следва да бъде уважавана. В настоящия случай жалбоподателят е знаел, че неправомерно упражнява право на приспадане на данъчен кредит, предвид факта, че по процесните фактури няма осъществена реална доставка. Това само по себе си е достатъчно, за да обоснове изключение от принципа за право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същият извод, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на ответната страна в съдебното заседание за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК НА Дирекция "ОДОП" следва да бъдат присъдени разноски Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение