Решение № 10370 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2019 г.

Решение № 10370 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 51 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 545/2018 г. по описа на Административен съд – Перник с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – Д. Величкова, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Перник е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Д. Величкова обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2018 г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление (НП) № 350/2017 г. от 28.08.2017 г. на заместник-началника на Митница Столична, на основание чл. 123, ал. 1, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева на Д. Величкова и са отнети в полза на държавата осем броя кутии цигари. С влязло в сила решение № 119 от 08.03.2018 г., постановено по КНАХД № 57/2018 г. по описа на Административен съд – Перник НП е отменено, като незаконосъобразно в частта с която е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, ищцата е заплатила сумата от 300 (триста) лева в брой, съгласно представен по КАНД № 57/2018 г. по описа на Административен съд – Перник договор за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г. (л. 15). Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, тъй като е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение