Решение № 12927 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2011 г.

Решение № 12927 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Власаки Асенов Дерменджиев от гр. София, против решение № 21/3.01.2011 г. постановено по адм. дело № 6654/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 356/30.08.2010 г. на главния директор на СУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Власаки Асенов Дерменджиев против решение № 356/30.08.2010 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 5208026501/4/25.06.2010 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано преизчисляване на пенсията му за инвалидност поради общо заболяване. За да постанови това решение съдът е приел, че не е налице основание за преизчисляване на получаваната от лицето пенсия от друг тригодишен период - от 1.03.1992 г. до 28.02.1995 г., през който е работил на длъжност началник цех в "Пивоварна Люлин" ("Пивоварна София"АД), тъй като не са представени доказателства от предвидените в чл. 40, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В тази връзка съдът е изложил съображения, че жалбоподателят не е представил необходимите документи за изчисляване на размера на пенсията, като удостоверение обр. УП-2, в което да е посочен размера на брутното трудово възнаграждение, върху което са правени осигурителни вноски за посочения тригодишен период. Посочил е също, че трудовата книжка не представлява документ за удостоверяване на осигурителния доход, а само на осигурителния стаж, не представлява и документ по чл. 40, ал. 5 НПОС, тъй като не съдържа необходимите данни за получаваното трудово възнаграждение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че касаторът Власаки Дерменджиев получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е отпусната с разпореждане № 5208026501/11/19.03.2008, считано от 5.12.2007 г.; впоследствие размерът на пенсията е преизчисляван съобразно представените доказателства за осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането. Искането, с което е бил сезиран административният орган и във връзка с което е постановено обжалваното разпореждане на пенсионния орган, е за изменение на размера на пенсията съобразно осигурителния доход от друг тригодишен период - от 1.03.1992 г. до 28.02.1995 г., когато същият е работил на длъжност началник цех в "Пивоварна Люлин" ("Пивоварна София" АД). За удостоверяване на осигурителния доход за посочения период жалбоподателят е представил пред настоящата инстанция трудова книжка № 17/3.01.1991 г., издадена от ДСО "Българско пиво", в която на стр. 16 - 19 действително е вписан трудов стаж за посочения период в Пивоварен завод "Люлин" на длъжност "началник цех". Трудовата книжка обаче не представлява документ за доказване на осигурителния доход. В чл. 40, ал. 2, изр. първо НПОС (отм.) е предвидено, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Жалбоподателят не е представил нито един от посочените документи, като предвид периода, съобразно дохода от който се иска преизчисляване на пенсията, същият е следвало да представи удостоверение обр. УП-2. Това удостоверение е документът, в който следва да бъде посочено полученото брутно трудово възнаграждение, върху което са направени или са дължими осигурителните вноски за посочените от лицето три последователни години до 1.10.1997 г., като удостоверението следва да бъде издадено от предприятието, в което е придобит осигурителния доход. Безспорно е, че по делото не е представено такова удостоверение. Според чл. 40, ал. 3 НПОС (отм.) документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труда. От събраните по делото доказателства се установява, че разплащателните ведомости на предприятието, в което е придобит осигурителния стаж за посочения тригодишен период - Пивоварен завод "Люлин" ("Пивоварна София" АД), не се съхраняват. Предвид приложеното по делото писмо изх. № АС-УП-225/1/29.01.2008 г., издадено от СУСО, удостоверение обр. УП-2 не може да бъде издадено и от съответното поделение на НОИ, в случая СУСО, все поради липсата на разплащателни ведомости. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС (отм.), според която в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Трудовата книжка не съдържа достатъчно данни за осигурителния доход на лицето, поради което правилно е преценено, че само въз основа на нея не може да бъде издадено удостоверение обр. УП-2. В касационната жалба се навеждат доводи и съображения, които са били поддържани и пред първоинстанционния съд, същите са подобно обсъдени и отговорите до които е достигнал съдът са обосновани и правилни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,