Решение № 5301 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. П., М. И. П. и Т. И. П. и тримата от [населено място], общ. Марица, чрез процесуалният им представител адв. Недева, против решение 623 от 20.01.2025г., постановено по адм.дело 259/2024г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РД 09 1741 от 21.12.2023г. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж, представляващ селскостопански навес, изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж, намиращ се в УПИ IV 81, кв. 92, ПИ идентификатор 73242.501.81 по КККР на [населено място], ОбщинаМарица. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като се излагат такива. Навежда съображения и че нареденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ПРЗ на ЗУТ, като посочва, че е изграден в периода 1970 1971 при действието на стария регулационен план от 1928г., като е попадал в УПИ III по този план при спазване на съответни отстояния. Посочва, че е неправилна преценката на съда за липса на основания за търпимост на наредения за премахване строеж по действалия регулационен план от 1986г., тъй като е посочил, че същият е неотносим към преценката за търпимост на строежа. Навежда съображения и че съдът не е събрал доказателства за търпимост на строежа спрямо действалите към момента на извършването му планове. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта или алтернативно се връща делото за ново разглеждане. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касаторите. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Приел е и че от събраните доказателствата е установено, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ПРЗ на ЗУТ и на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като е приел, че същият не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както по ЗУТ, които са сегадействащи, така и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на построяването му, а именно не съответства на изискването в чл. 62 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места и на правилата в правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/, действали към момента на изграждането му. В частност е приел, че стопанският навес не съответства на изискването, както по сегадействащите правила, така и по тези, които са действали към момента на изграждането му, като разположен на страничната регулационна линия да покрива калканна стена, плътен зид или и в съседния имот да е предвидено такова строителство. Съдът е приел, че от събраните в хода на производството доказателства тези изисквания не са спазени и съответно нареденият за премахване строеж е недопустим по правилата и нормите по устройство на територията, като такъв не е търпим строеж и съответно подлежи на премахване. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел и че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като в административното производство част от заинтересованите лица са били посочено като наследници на И. Т. П.. Дори да се приеме, че това е нарушение то не е от категорията на съществените, тъй като за заинтересованите лица от оспорения административен акт с приключване на административното производство не се преклудира възможността да наведат всички свои възражения и да ангажират всички свои доказателства и в съдебното производство. Видно от доказателствата и наследниците на И. Т. П. са подали жалба, съответно са участвали в съдебното производство, където им е предоставена възможност да защитят своите интереси. Поради и това посоченото от касатори нарушение не е от категорията на съществените, които се отразява за законосъобразността на оспорената заповед. Същото се отнася и до възражението, че в заповедта не е точно установен периодът на извършване на незаконния строеж с оглед на установяване на неговата търпимост. Дори и тези обстоятелства да не са били установени в административното производство, то е задължение на съдът да ги установи, като в тази връзка адресатите на акта също могат и им е предоставена възможност да ангажират своите доказателства, кое о е и сторено в проведеното съдебно производство. Поради и което е правилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Правилно съдът е приел, че нареденият за премахване селскостопански навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Правилно е прието и отсъствието на условията за търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая предвид периода на построяване на обекта, който не е спорен между страните, а именно началото на 70-те години на ХХ век, е приложима разпоредбата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба не подлежат на премахване строежите, които са били допустими по действалите към момента на извършването им, както и по сегадействащите, подробни устройствени планове и правила и нормативи по устройство на територията. В случая, тъй като се касае за постройка на допълващото застрояване, то тя не е отразена в действащите подробни устросйтвени планове. Правилен е обаче извода на съда, че наредената за премахване поскройка селскостопански навес, не е допустима нито по действащите към момента на извършването й правила и нормативи, нито по сегадействащите такива, тъй като не изпълнява изискването, като намираща се на регулационната линия, да покрива калканна стена в съседния имот или пък плътна ограда или пък и в съседния имот да е предвидено изграждането на подобна постройка. Неоснователно е възражението на касаторите, че постройката към момента на построяването й е покривала плътна ограда, като представеният протоколно за строителна линя и ниво за построяване на ограда от 1963г. не касае, в него не е посочено, че е за изграждането на плътна ограда. Неоснователно е и възражението, че съдът не е съобразил, че по действащия към 1970 1971г. подробен устройствен план спорният навес се е намира в УПИ III, кв. 101 по плана от 1928г. и е бил на съответни отстояния от регулационните линии. Напротив видно от представена извадка от регулационния план от 1928, а именно от одобрените с указ 233 от 1928г. план за улична регулация и с указ 1350 от 1928г. план за дворищна регулация, е видно че спорния навес се намира на уличната регулационна линия, което също е недопустимо разположение за селскостопански навес по правилата действали към момента на извършването му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на такива като основателно и доказано представени са доказателства за строените разноски следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,