Решение № 5553 от 29.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Брилянт Слънчев бряг ООД, [ЕИК], действащо чрез упълномощен адвокат, против решение 912 от 11.07.2022 г., постановено по административно дело 2683/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Брилянт Слънчев бряг ООД против решение 1040-02-214/04.11.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, с което е оставено в сила разпореждане 5104-02-81/07.09.2021 г. (посочените в диспозитива на съдебния акт номер и дата - 5104-02-46/03.06.2021 г., са очевидна фактическа грешка) на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас; 2) осъдено Брилянт Слънчев бряг ООД да заплати на ТП на НОИ Бургас сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да отмени решение 1040-02-214/04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане 5104-02-81/07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас, с което декларираната злополука с вх. 5101-02-46 от 03.06.2021 г. на ТП на НОИ Бургас, станала с Д. Съсков, е приета за трудова. Ответницата по касация В. Съскова (наследница на покойния си баща Д. Съсков), действаща чрез упълномощени адвокати, в писмен отговор и в съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Бургас правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: На 27.05.202, г. вечерта служебен автомобил на Брилянт Слънчев бряг ООД, управляван от Д. Съсков, назначен на трудово правоотношение в дружеството, е превозвал други негови работници от работното им място (Авиобаза Безмер, където извършвали строителни дейности) до основните им места на живеене, когато на автомагистрала Тракия е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което е имало загинали (сред които и водачът) и ранени. Работодателят е съставил протокол (на 02.06.2021 г.) и декларация (на 03.06.2021 г.) за трудова злополука. Резултатите от извършеното разследване на злополуката от назначената за целта комисия са обективирани в протокол от 01.09.2021 г., въз основа на който длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с процесното разпореждане от 07.09.2021 г. е приело злополуката за трудова. Разпореждането е обжалвано по административен ред от страна на осигурителя на пострадалия Съсков, но жалбата не е уважена, а актът на длъжностното лице е потвърден с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 04.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. За да отхвърли сезиралата го жалба от работодателя срещу това решение Бургаският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на нормативно предвидената процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е извел извод, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, защото се касае за внезапно увреждане на здравето, причинило смърт на осигурено лице, станало по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ Бургас съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата незаконосъобразност. Изложените в касационната жалба съображения за противното са неоснователни. Правилно е прието от съда за доказано по категоричен начин наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, настъпила по отношение на Д. Съсков, починал вследствие на претърпяното от него ПТП на 27.05.2021 г. Безспорно са установени механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила във връзка с извършваното от Съсков транспортиране на работници в интерес на работодателя от мястото, където са престирали труд, до постоянното им местоживеене, като превозването е станало по обичайният маршрут. Съдът е изложил и подробни съображения, с които настоящата инстанция се солидаризира, защото нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО е приложима в случая, и че тази разпоредба не е в противоречие с цитирания от жалбоподателя регламент, който урежда различни обществени отношения. По тези съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение