Решение № 994 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2008 г.

Решение № 994 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Златка Дедева - адвокат пълномощник на Фериде Йълмаз от Република Турция и Ана Мартинова Христова от с. Прилепци, община Кърджали против решение № 2/25.04.2008 г., постановено от Окръжен съд Кърджали по адм. д. № 23/2008 г. в частта, с която е прието за недоказано оспорването истинността на представената по делото компютърна разпечатка на решение № 610/8.06.1995 г. на ОбСЗГ Кърджали и в частта, с която е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата по отношение обявяването нищожността на уведомление № 885/7.08.1997 г. Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По същото дело е подадена и втора касационна жалба - от Ерджан Хасанасим Мюмюн - зам. началник на Общинската служба по земеделие и гори Кърджали срещу частта от същото решение на същия съд, с която е прогласена нищожността на решение № 2127/20.03.2000 г. на ПК Кърджали и на решение № 2382/4.07.2000. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита изводите на съда правилни, съобразени със задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС. По отношение представените в делото две компютърни разпечатки на решение № 610/8.06.95 на ОСЗГ е провел производство по оспорване и правилно признал за успешно оспорването относно дадения от вещото лице вариант, от който е направен обоснован извод, че използувания софтуер дава възможност решението да се коригира при право на достъп. В тази връзка в този пункт според него доводите за необоснованост били неоснователни. По отношение уведомлението относно действителността на подписа съдът правилно е приел, че не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. За неоснователни приема и останалите доводи в касационната жалба. И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК от страни, участници в производството пред първата инстанция и са процесуално допустими. По същество, преценявайки касационните доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното : Настоящите касатори физически лица са сезирали с жалба окръжния съд Кърджали против Общинска служба"Земеделие и гори"Кърджали с искане да се обявят за нищожни уведомление с изходящ № 885/7.08.1997 г. и решение № 2127/20.03.2000г на ОбСЗГ Кърджали, както и евентуално други решения, произнесени, но не съобщени, съдържащи се в преписката, с която не били изцяло запознати. Съображенията им са били, че е извършено съществено нарушение на закона, касаещо процедурата, тъй като решенията не са съобщавани на заинтересованите лица и те поради това не били в състояние да защитят правата и законните си интреси. И тъй като това нарушение не можело да бъде отстранено или изправено, същото водело до нищожност. Кърджалийски окръжен съд с реш. № 26/12.06.2007 г. по адм. д. № 116/2006 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите си е отразил, че ОСЗГ е постановила две решения - № 2127/20.03.2000 г. и № 2382/4.07.2000 г. Първото е получено от едната жалбоподателка - Ана Христова, но не е обжалвано. След него е постановено второто решение за обезщетение чрез компенсаторни бонове, които са емитирани съгласно чл. 19 от ППЗСПЗЗ в централния депозитар, издадено е удостоверение за наследниците на Атанас Ангелов, които се намирали в ОСЗГ, но не били потърсени до момента. По отношение доводите за нищожност на двете решения поради неспазена процедура по връчването им е прието, че се касае за твърдение за нарушение на процедурата, но не и за незаконосъобразност на административните актове. Обсъдено е в кои случаи е налице незаконосъобразност, като в това число е посочено, че такава е налице и при неспазване условията за валидност. В тези случаи в зависимост от степента на порока административния акт може да се определи за нищожен или унищожаем. В конкретния обаче не се правел довод за порок, а и не се установявало наличието на такъв, поради което след като двете решения са издадени от колективен административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, не били налице условия за прогласяване на нищожност по отношение тях и жалбата в тази част е отхвърлена. Спрямо двете уведомления, за съобщаване на двете решения е прието, че не представляват индивидуални административни актове, тъй като не създават права и задължения, а нищожност по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм) може да се търси само на такива, поради което в тази част жалбата е оставена като процесуално недопустима без разглеждане, а производството по нея прекратено. С решение № 10207/26.10.2007 г. по адм. д. № 7645/2007 г. Върховният административен съд е отменил решението на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против решение № 2127/20.03.2000 г. и № 2382/4.07.200 г. и двете на ОСЗГ, както и в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата за обявяване нищожност на уведомление № 885 от 7.08.1997 г., касаещо реш № 610/8.06.1995 г., като е оставил в сила решението в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу уведомление № 524 от 4.06.2000 г., връчено на 13.06.2001 г. и е прекратено производството в тази част. В отменената част делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания, свързани със събиране на доказателства относно съществуването на решение, обективиращо отказа за възстановяване на право на собственост върху процесните земеделски земи, както и да се изиска решение № 610 от 8.06.1995 г. и данни за влизането му в сила с оглед на което се изградят изводи за характера на уведомление № 885/7.08.1997 г. и неговата законосъобразност, както и законосъобразността на последвалите оспорени решения на ОСЗГ за обезщетяване. С решението, предмет на настоящето касационно производство Окръжният съд е признал за доказано оспорването истинността на представената по делото компютърна разпечатка на решение № 610/8.06.1995 г. на ОСЗГ, намираща се на л. 18 от делото, признал за недоказано оспорването истинността на представената по делото компютърна разпечатка на същото решение на ОСЗГ, намираща се на л. 31 от делото, прогласил нищожността на решение № 2127 и № 2382 на ПК Кърджали и оставил без разглеждане жалбата в частта й за обявяване нищожността на уведомление № 885, като прекратил п производството. С жалбата си касаторите физически лица оспорват решението на окръжния съд в частта му, с която е признато за недоказано оспорването истинността на представената по делото компютърна разпечатка на решение № 610 на ОСЗГ, намираща се на л. 31 от делото и в частта, с която е оставено без разглеждане искането за обявяването нищожността на уведомление № 885 и в производството прекратено. За да се произнесе по двете касационни жалби, по наведените в тях доводи Върховният административен съд счете за необходимо да отдели спорното от безспорното в проведените производства. От влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което е било задължително за страните е установено, че двете решение - № 2127 и № 2382 на ПК Кърджали са издадени въз основа на решение № 610 на ОСЗГ. По това спор няма. За да се установи валидността на тези две решения Върховният административен съд след отмяната е дал задължителни указания на окръжния съд да изиска решение № 610 от 08.06.1995 г. и събере данни за влизането му в сила, едва след което се направят изводи за характера на уведомяване № 885/07 г., също предмет на оспорване както и законосъобразността на последвалите след него две решения, посочени по-горе. Това е указано след като е констатирано, че липсва такова решение, въпреки че е цитирано в последвалите две. При новото разглеждане на делото съдът не е установил наличие на оригинално решение № 610. От проверката на допуснатата експертиза е констатирано наличие на две компютърни разпечатки на същото. Вещото лице е пояснило, че са възможни корекции в текста му в зависимост от правата на достъп на този, който ползува компютъра. Направени са и констатации относно различията във входящия регистър на протоколната книга на ПК Кърджали и изходящия, тъй като във входящия е посочено решение № 610, а в изходящия е описано уведомление № 885 г. В тази връзка е прието, че не може да се установи влязло ли е в сила решение № 610, поради което последвалите след него две решения за обявени за нищожни. От проведената процедура по оспорване на двете разпечатки от компютъра едната въз основа на писмо за изпращане на решението е приета за успешна, другата за неуспешна. Върховният административен съд намира изводите на окръжния съд необосновани като цяло, което е довело до незаконосъобразност на цялото решение. След като е установена липса на решение № 610, съдът е следвало да задължи административния орган да проведе процедура по възстановяването му или при безспорно установени данни, че такова не е издавано, в смисъл на произнасяне по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ да го задължи да проведе производство по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Едва след това би могло да се преценява характера на уведомленията и валидността на двете решения, които биха могли да се издадат само при наличие на влязло в сила решение по чл. 18ж. от П-ка., данни за каквото по делото не са установени. Проведената процедура по оспорване на двете разпечатки от компютъра е порочна и е в противоречие със заключението на вещото лице, според което всеки може да прави промени, стига да има достъп до компютъра. Това изключва възможността да се обсъжда валидността на една или друг разпечатка. При това оспорване на истинността на документ е възможна при сравнение с оригинал, на хартиен носител и с други средства, а не чрез сравнение с компютърна разпечатка, във валидността на която винаги могат да се породят съмнения за истинност. При тези констатации Върховният административен съд счита изводите на окръжния неправилни, а постановено решение в целия му диспозитив незаконосъобразно. Същото ще следва да се отмени и върне на административния орган за провеждане процедура по възстановяване на административния акт - решение № 610 или постановяване на ново решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ при наличие на данни за това, едва след което да се проведе процедурата, иницирала от жалбоподателите. До установяване съществуването на решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ същата е недопустима. Воден от изложеното, Върховният административен съд