Решение № 5298 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2012 г.

Решение № 5298 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област против решение № 875 от 14.11.2012 г. по адм. дело № 411/2012 г. на Административен съд - София област, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД-07-16/28.03.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № О-22-000-00-00469032/10.01.2012 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, а преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените от съда задължителни указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4а и чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Любенов Вуков от гр. Самоков, обл. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е решение № РД-07-16 от 28.03.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-София област и потвърденото с него разпореждане № О-22-000-00-00469032 от 10.01.2012 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Димитър Любенов Вуков от гр. Самоков е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 06.11.2011 г. - 06.12.2011 г. по болничен лист за нетрудова злополука № А20110647188 съгласно молба - декларация с вх. № 22-226-03-00013613/28.12.2011 г. Отказът е мотивиран с несъответствието между датата на започване на трудова дейност и началната дата на осигуряване съгласно подадената декларация до ТД на НАП. За да уважи жалбата, Административен съд - София област след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че към момента на възникване на осигуреното събитие 06.11.2011 г. Димитър Любенов Вуков е било осигурено лице за общо заболяване и майчинство с придобит осигурителен стаж за този риск повече от шест месеца. С декларация от 11.09.2007 г. до ТД на НАП - София област лицето е декларирало започната на 05.09.2007 г. трудова дейност, избрало е вид на осигуряването "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица" и е внесло дължимите осигурителни вноски. Към датата на подаване на декларацията не е било въведено правило, според което при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневен срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В този смисъл дори да се приеме, че жалбоподателят е подал декларацията по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) след изтичане на повече от седем дни от деня на започване на трудовата дейност, както се твърди от административния орган, то правото му да избира вида на осигуряването не е било преклудирано. Твърденията на административния орган за неправилно подадена информация в регистъра на осигурените лица не фигурира като основание на отказа за изплащане на парично обезщетение. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4а и чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) са неоснователни. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С ал. 4 на чл. 4 на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Пред 2007 г. изборът на вида на осигуряването се е извършвал по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 15 от 2007 г. ) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. От фактическа страна по делото е установено, че ответникът по касация е започнал да упражнява трудова дейност като самонаето лице (съдружник и управител на търговско дружество) на 05.09.2007 г. Тази дата се чете в декларацията, подадена на 11.09.2007 г. до ТД на НАП - София област. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е попълнило графата "заявявам, че ще се осигурявам за: всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица". Дори да се приеме, че лицето е започнало да упражнява трудова дейност като самонаето лице на 03.09.2007 г. и е пропуснало срока за деклариране на това обстоятелство с един ден, то правото му на избор на осигуряването не е преклудирано. С чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 15 от 2007 г. ) е създадена възможност за промяна на вида на осигуряването за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. С оглед на действащата подзаконова нормативна регламентация през 2007 г. дори и да се приеме, че ответникът по касация не е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2008 г. (В същия смисъл решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2011 г., VI о., решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о., решение № 1060 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. дело № 8682/2011 г., VI о. и др.). В хода на делото е установено, че дължимите осигурителни вноски за риска "Общо заболяване и майчинство" са внесени, с което е изпълнено условието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО за придобит от самоосигуряващото се лице изискуем осигурителен стаж от 6 месеца съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Относно осигурителните права на лицето ВАС, VI отд., се е произнесъл с по-рано постановено решение № 3619 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 15381/2012 г., с което е оставил в сила решение № 879 от 15.11.2012 г. по адм. дело № 369 по описа за 2012 г. на Административен съд - София област. Оспорените административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А20110647188, са издадени в нарушение на материалния закон и като ги е отменил, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,