Решение № 12866 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2016 г.

Решение № 12866 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. П.- с адрес: град С., улица Аксаков № 15 против Решение № 2199 от 01.04.2016 г. по административно дело № 11627/2015 г. на Административен съд С. град (АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Отбелязва се съществуването на вътрешни противоречия в съдебния акт. Счита, че съдът неправилно и тенденциозно отхвърля доказателствата относно настъпилия вредоносен резултат. Намира за неправилен и изводът на съда по отношение на неимуществените вреди, тъй като в резултат на емоционалните преживявания се е влошило здравословното състояние на лицето. Посочва, че са налице всички предпоставки за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции, като се присъдят направените разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател И. М. П., в съдебно заседание, чрез адв. Е. С. от САК, поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното решение. О. Н. агенция по приходите (НАП)- гр. С., в съдебно заседание, чрез упълномощен ст. юрисконсулт Г. К. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана и потвърждаване на решението на АССГ като правилно, законосъобразно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че делото следва да се върне на АССГ за ново разглеждане и обсъждане на представените в касационното производство нови писмени доказателства. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба срещу Национална агенция за приходите, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Решение за отказ № 10-94-09-12/29.01.2014 г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърдено с Решение № 610/07.04.2014 г. на Директора на дирекция ОДОП С. при ЦУ на НАП, отменено с Решение № 7138/25.11.2014 г. по административно дело № 4771/2014 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 6603/04.06.2015 г. по АД № 905/2015 г. на ВАС, ведно със законната лихва до датата на окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че делата по оспорване на Решение за отказ № 10-94-09-12/29.01.2014 г. са продължили около две години, през което време са били накърнени гражданските и конституционните му права от отношението на длъжностните лица на ответника, което се отразило върху физическото му и здравословно състояние, както и негативно върху професионалната му дейност. Ищецът вдигал високо кръвно и разстроил нервната си система и страдал, че от ситуацията близките и познатите му могат да имат съмнения, че укрива данъци, върши злоупотреби и т. н. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Решение за отказ № 10-94-09-12/29.01. 2014 г., ведно със законната лихва до датата на окончателното плащане и е ОСЪДЕН И. М. П. да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева. Решаващият съд, за да достигне до този правен резултат, приема за безспорно, че спрямо ищецът е издаден административен акт- отказ за възстановяване на платени здравноосигурителни вноски в размер на 286, 20 лв на 29.01.2014 г. Този отказ е бил отменен от АССГ и делото е върнато за нова проверка и произнасяне, като това решение е оставено в сила от ВАС. П. това е прието наличието на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че претендираните неимуществени вреди в размер на 3000 лв. не са доказани с единственото ангажирано от ищеца доказателство- свидетелските показания на неговия приятел. Същият, предвид близките отношения с ищеца се възприема от съда като заинтересован от изхода на съдебния спор, поради което разказаното от него не може да се кредитира с пълно доверие. Сочи, че твърдяното влошаване на здравословното състояние по време на водените съдебни дела, конкретизирано от свидетеля като вдигане на високо кръвно налягане не се установява от медицинска документация, нито от експертно заключение на вещо лице. Решаващият съд приема, че не е налице третото условие за ангажиране на обективната отговорност на държавата- липсва пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия от него вредоносен резултат. Съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, като на ответника се дължи присъждане на поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 440 лева, изчислено върху материалния интерес, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. В случая Решение за отказ № 10-94-09-12/29.01.2014 г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП С. е било предмет на оспорване и е отменено с Решение № 7138/25.11.2014 г. по административно дело № 4771/2014 г. на АССГ, и е върната преписката на ТД на НАП С.. С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ- отменен административен акт. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия от него вредоносен резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради техния характер те се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането са налице. Неправилно от съда се определя свидетеля П. Д., като заинтересован от изхода на съдебния спор, тъй като липсват данни или индиции в тази насока. Показанията дават сведения за процесния период и разкриват данни за преки и непосредствени впечатления от преживяванията на ищеца. Показанията на разпитания по делото свидетел сочат, вреди представляващи притеснения, раздразнения и отрицателни емоции, които се намират във връзка с отменения административен акт (л. 70). Несъмнено оставането без здравноосигурителни права за определен времеви период и съпътстващите съдебни спорове причиняват отрицателно въздействие. Въпросът е доколко тяхното въздействие е било интензивно и продължително за лицето. С касационната жалба са представени медицинско направление и амбулаторен лист за здравословното състояние на касационния жалбоподател след м. юни 2015 г. Същите удостоверяват повишено кръвно налягане - (есенциална хипертония) и съпътстваща невроза. Тези медицински документи кореспондират на свидетелските показания и потвърждават твърденията в исковата молба за влошено психосоматично състояние и отрицателно въздействие върху здравословното състояние на лицето по време на водените съдебни дела за периода от 29.01.2014 г. до 04.06.2015 г. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения акт на НАП, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. След като е приел друго, АССГ е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност следва да реши спора по същество- чл. 222, ал. 1 АПК. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че следва да се уважи частично, в половин размер от предявената с исковата молба претенция от 3000 лева. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Когато се преценяват условията, при които е отменен административен акт, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе доказване на твърдените факти. В случая следва да се отчете характерът на административното правоотношение, продължителността на съдебните спорове, интензитета на породените емоции и тяхното отражение върху здравословното състояние на лицето. Не се установява по- продължителен период по приключването на съдебното производство от обичайните такива и липсва трайност на вредите, което обуславя присъждане на сума, по- малка от така претендираната в исковата молба. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 1500 лева, а решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 615 лева, от които 15 лева заплатени държавни такси и 600 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, за всяка от тях, съразмерно на уважената част от иска в предвидения минимален размер по Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,