Решение № 1952 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2019 г.

Решение № 1952 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Н. Гацев и Е. Г., срещу решение № 7316 от 5.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7594/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на втората жалбоподателка, конституирана на мястото на починалата в хода на производството по отмяна нейна майка А. Янева, срещу заповед № РД-09-60/9.05.2011 г. на кмета на Столична община, район "Оборище". В касационните жалби се сочат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, не се е произнесъл по възраженията на страните, а направените изводи са неправилни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта за изземване. Ответникът - кметът на Столична община, район "Оборище" не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав счита обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е постановено с участието на Н. Гацев като заинтересована страна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № РД-09-60/9.05.2011 г. на кмета на Столична община, район "Оборище", с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община(НРУУРОЖТСО) е наредено да се изземе недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с Акт № 609/13.11.2001 г., представляващ жилищна сграда, застроена на около 80 кв. м, състояща се от партер с изградени в него мазе и гараж, първи етаж от стая, хол, кухня и санитарен възел с обслужващи помещения; тавански етаж - кабинет и таван, с посочен административен адрес, от А. Янева и членовете на нейното семейство, които го държат без правно основание. Административният акт е мотивиран с липсата на договор за наем за жилището и наличието на влязло в сила решение на комисията по чл. 10 по протокол от 22.02.2007 г., с което е отказано включването в картотеката на нуждаещите се в район "Оборище" на двучленното семейство на Янева поради това, че притежава недвижими имоти. Като издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. По делото е установено, че към датата на издаване на заповедта семейството на А. Янева, включва единствено малолетната й дъщеря Е. Г.. Бракът й с настоящия касатор Н. Гацов е прекратен с влязло в сила на 30.06.2006 г. решение по гр. дело № 2336/2004 г. на СРС, като семейното жилище, представляващо общинския имот, е предоставено за ползване на Янева и детето им. При тези данни следва да се приеме, че адресати на административния акт по чл. 65, ал. 1 ЗОС са А. Янева и Е. Г., като само за тях се поражда задължение с разпореденото изземване на сградата. Именно по жалба на Янева срещу заповедта е образувано адм. дело № 4701/2011 г. на Административен съд София-град. Постановено е решение № 7472 от 4.12.2014 г., с което оспорването е отхвърлено. С решение № 9734/16.07.2018 г. по адм. дело № 8825/2016 г. на Върховния административен съд, трето отделение, посоченото влязло в сила решение по адм. дело № 4701/2011 г. е отменено поради неконституирането на малолетната дъщеря Е. Г. като заинтересована страна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В хода на производството по чл. 245 АПК А. Янева е починала, поради което при новото разглеждане на делото в административния съд на нейно място като оспорваща е конституирана дъщеря й. Незаконосъобразно както в производството по адм. дело № 4701/2011 г., така и в това по адм. дело № 7594/2018 г. на Административен съд София-град, по което е постановено обжалваното решение, като заинтересована страна в процеса е конституиран Н. Гацев. Към датата на издаване на оспорения административен акт бракът между Янева и Гацев е прекратен и семейното жилище е предоставено на майката и детето. Следователно, той не е член на семейството на Янева, поради което не е адресат на заповедта за изземване. Не се установява и да упражнява държане или ползване на сградата към този момент. Обстоятелството, че по негово искане е издадена настанителната заповед за имота от 5.02.2001 г., не му придава качеството на заинтересована страна в съдебния процес, иницииран от лице, спрямо което е разпоредено изземването. Заповедта за изземване засяга само нейните адресати, тъй като само по отношение на тях се създават задължения. Тя не засяга законни права и интереси, нито създава задължения за други лица, поради което Гацев няма гарантира право на участие в съдебния процес като заинтересована страна. Претендираното право да държи процесния имот поради наличието на наемно правоотношение, основано на предходна заповед за настаняване от 30.05.1996 г. и договор за наем от 3.10.1996 г., сключен между майка му и него от една страна и СП "БКС" при ОНС "Оборище" от друга, могат да бъдат защитени по друг процесуален ред, но не и чрез конституирането му като заинтересована страна в процеса по оспорване на заповед за изземване на общинския имот, чийто адресат не е. По отношение на него решението следва да се обезсили, като се прекрати и производството по делото в тази част. За да направи извод за неоснователност на оспорването на Е. Г., първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС във вр. с чл. 34 НРУУРОЖТСО, в установената форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на предвидената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Посочил е, че недвижимият имот, предмет на изземване, е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 362/1.06.1999 г. и АЧОС № 609/13.11.2001 г., чиято доказателствена стойност не е оборена. Приел е за безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта имотът се владее без правно основание от жалбоподателката А. Янева и нейната дъщеря. Изложил е съображения, че в случая не е възникнало наемно правоотношение между тях и общината, тъй като въз основа на настанителната заповед от 5.02.2001 г. не е сключен договор за наем между страните, каквото е изискването на чл. 22 от Наредбата. Позовал се е на отказа за картотекиране на Янева и семейството й като нуждаещи, който е потвърден с влязло в сила решение по адм. дело № 1652/2007 г. на Административен съд София-град. Намерил е за неоснователни възраженията относно актовете за частна общинска собственост, както и относно придобиване на имота по давност. По тези съображения е отхвърлил оспорването срещу заповедта като неоснователно. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни за решаването на правния спор доказателства и доводи на страните. Изводите му са обосновани и съобразени с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилен е изводът на съда за валидност на оспорения акт като издаден от компетентен орган – кмет на район "Оборище" при Столична община на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО. Законосъобразно е заключението, че заповедта е постановена в установената форма. Същата съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическите и правни основания, мотивирали органа да разпореди изземването на имота. Правилно е заключението, че в случая не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е констативен акт на 18.04.2011 г. от служители на район "Оборище" съобразно изискванията на наредбата. Мотивите на съда за липса на основанията за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо повторното обсъждане на оплакванията в тази насока – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. В съответствие с доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на закона е изводът на съда, че са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Не е установено съществуването на правно основание за жалбоподателката и нейната майка да държат имота – частна общинска собственост. В административното производство административният съд не може да разрешава спорове за собственост. Преценката дали имотът е или не е общинска собственост следва да се прави само въз основа на писмените доказателства по делото. В случая Столична община представя актове за общинска собственост за имота. Неоснователно е възражението, че тези актове не я легитимират като собственик. Инцидентен съдебен контрол по отношение на актовете за общинска собственост в съдебно - административно производство е недопустим. Действително те нямат правопораждащо собствеността действие, но удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото на правото на общинска собственост по аргумент от чл. 5 ЗОС. Недопустимо е и разглеждането и произнасянето на административния съд по възражението за придобиване на имота по давност. Оспорването на правото на собственост на общината не може да бъде направено в съдебно - административното производство, а само по общия исков ред. Налице е и второто кумулативно предвидено от законодателя условие за прилагане на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът се владее от адресатите на заповедта без основание. Липсата на основание за владеене или държане на имота означава, че между тях и собственика на имота не е налице правна връзка, която да е създадена по силата на закона или по тяхна воля. По делото е установено, че въз основа на заповед № ЖД-77-00-3/5.02.2001 г. за настаняване на Н. Гацев, съпругата му А. Т. и дъщеря им в общинското жилище не е сключен договор за наем съгласно изискването на чл. 22 НРУУРОЖТСО. Безспорно е установено, че с влязлото в сила решение на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, прието по протокол от 22.07.2007 г., потвърдено след оспорването му по съдебен ред, е отказано на двучленното семейство на Янева, след прекратяване на брака й с Н. Гацев, включването в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Оборище". Правилно при тези данни съдът е приел, че поради липса на един от елементите от сложния фактически състав не е възникнало валидно наемно правоотношение, по силата на което да се осъществява владение или държане на общинския имот. Следователно твърдението на жалбоподателката за наличие на правно основание да държи имота не е подкрепено с доказателства. Възраженията за неосъществената замяна на този имот с четири жилища, собственост на Янева и Гацев, не следва да се обсъждат, доколкото издадените за това решения на Столичния общински съвет и заповеди на кмета на общината са били предмет на други съдебни производства, приключили с влезли в сила съдебни решения. Отделно от това тези възражения са неотносими към настоящия спор, тъй като не могат да обосноват извод за държане на общинския имот на годно правно основание. Последващите действия на Столична община след изземването на имота в резултат на изпълнението на оспорената заповед, за които се представят доказателства пред касационната инстанция, също са извън предмета на спора, поради което заявените претенции за обезщетения за извършените в сградата подобрения и други претърпени вреди не подлежат на обсъждане в това производство. С оглед изложеното обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение