Решение № 12971 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2019 г.

ВАСII отделение20.10.2020 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 4601/3.07.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11687/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София–град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12971 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Томов, чрез адв. Гьонева, срещу Решение № 4601/3.07.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 11687/2018 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-104/11.10.2018 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, отхвърляща жалбата на В. П. и оставяща в сила Акт за узаконяване № 1/28.02.2018 г. на главния архитект на район "Триадица" - Столична община, за строеж: "Жилищна сграда – пристройка /западен близнак/", находящ се в УПИ XI–783, кв. 100, [местност], [ район], издаден на името на касатора. От ответниците началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез юрк. Аврамов, е на позиция за неправилност на решението, В. П., чрез адв. Коен, е на становище за неоснователност на жалбата, главният архитект на район "Триадица" - Столична община не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. Обжалваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Предназначението на акта за узаконяване е да замести липсващите строителни книжа. Правното му значение се състои в уреждането на градоустройствения статус на строеж, изграден през 1994 г., който без успешно проведено производство по издаване на АУ и влизането му в сила би подлежал на премахване по реда на чл. 225 или на чл. 225а ЗУТ – вж. § 184, ал. 12 ПЗР ЗИД ЗУТ. Производството по узаконяване започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон – § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Шестмесечният срок тече от влизането в сила на разпоредбите на § 184 и следв. ЗИД ЗУТ, обн. ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г., а не както счита административният съд - от 31.03.2001 г. (т. е. от влизането в сила на ЗУТ). По делото не е представено, но съществуват доказателствени източници, че е подадено заявление по § 184, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ с вх. № 94–В–293/14.11.2003 г. за извършено незаконно строителство в кв. 100, м. "Кръстова вада" (вж. Констативен акт № 7/12.02.2004 г. на стр. 50-51 и данните в справката на стр. 52 от първоинстанционното дело). Между страните липсва противоречие относно очертаното съдържание на заявлението, а е налице такова по отношение на правните му последици. Административният съд не е положил необходимата процесуална грижа да изясни дали в действителност се касае за едно и също производство, респ. съществува ли субективна и обективна връзка и дублиране между заявлението от 2003 г. и преписката по узаконяване с вх. №№ РТР17–ГР94–2880/18.12.2017 г., РТР17–ГР94–2880/23.01.2018 г. и РТР17–ГР94–2880/20.02.2018 г. (както всъщност е приел началникът на РДНСК – Югозападен район). С оглед датата на подаване на заявлението с вх. № 94–В–293 – 14.11.2003 г., в случай че то се отнася до предмета на АУ № 1/28.02.2018 г., би било изпълнено изискването на § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране и обсъждане на относимите доказателства. Подлежащ на изследване е въпросът за наличието на идентичност между заявленията, като евентуално се изискат допълнителни доказателства от страните и администрацията. При положителен отговор е дължима проверка за допустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Отсъствието на фактически установявания и правни изводи със споменатия предмет препятства контрола на касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. По претендираните разноски ще се произнесе Административен съд – София-град при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1