Решение № 10021 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2011 г.

Решение № 10021 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, едната от Комисията за защита на конкуренцията чрез старши юрисконсулт Александра Кинанева, другата от адвокат Таня Панайотова Градинарова в качеството й на пълномощник на "Карол Фернандес Миит" ООД против Решение № 3044/1.03.2011 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение по адм. дело № 5954/2010 г. С него се отменя решение № 304/18.03.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК - 404/406/2009 г. в частта с която за извършено нарушение по чл. 46 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ на "Карол Фернандес Миит" ООД е наложена имуществена санкция за размера над 5649.60 лева до пълния размер от 15446.50 лева и се отхвърля жалбата на "Карол Фернандес Миит" ООД в останалата част. Жалбата на Комисията за защита на конкуренцията е в отменената част на решението с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му в тази част и оспорването отхвърлено изцяло. Твърди се, че неправилно съдът определя размера на санкцията върху последния годишен финансов отчет, който е този за 2008 г. а не за 2009 г., тъй като отчетът за 2009 г. не е бил публикуван в Търговския регистър и има срок за това до 31.03. всяка година съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството и който срок към налагане на санкцията не бил изтекъл. Твърди се нарушение на материалния закон относно размера на наложената имуществена санкция изразяващо се в неправилно издирване на материалната норма като съдът е приложил чл. 13б от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, а е следвало да приложи чл. 20 от същата методика отнасяща се до размера на санкциите за нарушения по чл. 100, ал. 2 ЗЗК. Поддържа се и необоснованост и нарушение на материалния закон на решението относно преценката на материалните предпоставки от значение за определяне на размера на имуществената санкция. Жалбата на "Карол Фернандес Миит" ООД е в частта от решението отхвърляща първоначалната му жалба с искане за отмяна на решението като неправилно вследствие нарушения, съставляващи всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Свеждат се да необосновани изводи на съда относно наличието на основание за налагане на имуществената санкция. Твърди се и това, че са допуснати нарушения на административно производствените правила като в отделно производство КЗК е наложила санкцията, което е следвало да направи в рамките на основното производство. Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуален представител е взела становище и в писмен вид. "Карол Фернандес Миит" ООД е представило възражение срещу касационната жалба на КЗК и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на "КФМ" ООД е неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че касационния жалбоподател е допуснал нарушение по чл. 46 ЗЗК по време на провеждане на производство по Глава VIII от ЗЗК и че не е необходимо провеждане на отделно производство по налагане на имуществена санкция. Обосновано е посочено, че от съдържанието на писмата на КЗК, получени от касационния жалбоподател се установява, че последният е предупреден за отговорността по чл. 46 ЗЗК и е имал достатъчно време да изпълни задълженията си по ЗЗК и да изложи съображенията си. В чл. 99, ал. 2 ЗЗК не е предвидено провеждане на производството пред КЗК по реда на АПК или друг нормативен акт. В този текст законодателят изрично е посочил, че решението на КЗК, с които се налагат имуществени санкции и глоби, подлежат на обжалване пред ВАС по реда на АПК. В хода на тези производства са осигурени всички правни възможности за защита на санкционираните лица. Като се има предвид редакцията на чл. 100, ал. 2, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗЗК се налага извод, че с привличането към административно наказателна отговорност по чл. 46 и чл. 47, ал. 4 и 5 ЗЗК се цели, както санкциониране на неправомерно поведение, така и създаване на условия за успешно приключване на съответното производство по ЗЗК, с оглед събиране на необходимите доказателства. Право на законодателят е да определя приоритетите при провеждане на производството и да регламентира правилата, по които следва да се реализира отговорността. Несъобразяване с изрични разпоредби на ЗЗК без уважителни причини, поради проблеми в организацията на работа в дружеството, не се явяват основания за изключване на предвидената в ЗЗК отговорност за нарушение по чл. 46 ЗЗК. Решаващият състав подробно е анализирал конкретните действия и бездействия на касационния жалбоподател, с оглед разпоредбите на чл. 46 от ЗЗК и правилно е приел, че е допуснато нарушението. Касационната жалба на КЗК е частично основателна. Правилно решаващият състав е приел, че след като е доказано осъществено нарушение по чл. 46 ЗЗК, съгласно чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗЗК, следва да бъде наложена имуществена санкция в размер до 1% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година - в конкретния случай за 2009 г. Цитираната разпоредба на ЗЗК не съдържа алтернативи свързани със затруднения при установяването на оборота за предходната финансова година и застъпваната теза в касационната жалба относно оборота за 2008 г., не намира опора в ЗЗК. Не съществува пречка в хода на производството по оспорване след установяването на оборота за 2009 г. решаващият състав да се произнесе, като измени размера на имуществената санкция, определяйки я при стриктно съобразяване с чл. 100, ал. 2, т. 1 и ал. 4 ЗЗК. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на КЗК относно определения размер на имуществената санкция предвид чл. 100, ал. 4 ЗЗК и т. 20, т. 2 и 4 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, като не е обърнал достатъчно внимание на тежестта и продължителността на нарушението и отегчаващите обстоятелства и необосновано е определил същата в размер на 0.02% от оборота за 2009 г. - в значително занижен размер, като е отменил за сумата над 5649.60 лв. В тази му част обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени като санкцията се определи в размер на 0.05% от оборота за 2009 г., съобразно установените правнозначимите факти по делото. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред Тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на "Карол Фернандес Миит" ООД срещу решение на КЗК издадено на основание чл. 60, ал. 1, т. 3, п. първо ЗЗК с което на дружеството за нарушение по чл. 46 от ЗЗК във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗЗК и чл. 100, ал. 3 ЗЗК е наложена имуществена санкция в размер на 15446.50 лева, представляваща 0.05% от общия оборот за финансовата 2008 г. и определен срок за съдействие от дружеството като представи в КЗК исканите доказателства. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението относно предпоставките на налагане на санкцията и относно размера несъобразен с изискването за индивидуализиране. Съдът се е произнесъл по съществото на жалбата която приел за частично основателна. Прието е от фактическа страна, че нарушението е безспорно доказано, тъй като жалбоподателят Карол Фернандес Миит" ООД не е изпълнил указанията на КЗК в образуваното производство да представи доказателства след неколкократна покана за това. Прието е също така от съда, че оборота за предходната финансова година не е 2008 г., а 2009 г. и размерът следва да бъде намален от 0.05 % на 0.02% съобразявайки всички факти и обстоятелства за индивидуализиране на санкцията и изпълнението на целта й за предупредително възпиращо въздействие. Съдът е констатирал нарушение на чл. 13б от Методиката на КЗК, съгласно която е наложена санкцията. При установеното от фактическа и правна страна е постановено обжалваното решение. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 46 ЗЗК се предвижда задължение за всички юридически и физически лица, предприятия, сдружения от предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националния статистически институт да оказват съдействие на КЗК при изпълнение на правомощията й по ЗЗК, както и по Регламент /ЕО/ № 1/2003 и Регламент ЕО/ № 139/2004. Налице е нормативно уредено задължение, отчитащо характера на функциите и правомощията на КЗК, неизпълнението на което задължение за съдействие е свързано и със специално предвидена санкция по чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗЗК. За налагането на тази санкция няма предвидено специално производство поради което тя може да бъде наложена в рамките на общото производство с отделен акт или в отделно производство, което е без значение поради което доводите за нарушения на административно производствените правила са неоснователни. Размерът на санкцията се регламентира в чл. 100, ал. 2 до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятието или сдружение на предприятия. Тази законова разпоредба изключва тълкуването на термина предходна финансова година както неправилно е приела КЗК, че това е годината 2008 за която има данни за общия оборот. Тези въпроси относно публичността на информацията имат значение за трети лица от гражданския и търговския оборот, но когато става въпрос за административно производство пред КЗК и пред съда тези факти подлежат на установяване на общо основание по реда предвиден в АПК и ГПК. Ето защо правилно тричленния състав на ВАС е взел предвид общия оборот за предходната 2009 г. която е относима към настоящия случай и не е налице нарушение на материалния закон, поддържано в касационните жалби на това основание На следващо място чл. 100, ал. 4 ЗЗК предвижда при определянето на размера на имуществената санкция да се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като конкретният размер се определя съгласно приета от КЗК методика. В настоящият случай съдът е приел, че размерът на санкцията е завишен и в разрез изискването за индивидуализиране и го е намалил. Този извод е изведен при съобразяване на конкретните материални предпоставки, конкретните факти от значение за характеризиране на извършеното нарушение. Правилно е прието, че размерът на тази санкция ще постигне предупредително възпиращия ефект заложен като нейна цел. Също така, тази санкция е за нарушение с по ниска степен на значимост откъм вредни последици, сравнени с нарушението за което е образувано основното производство пред КЗК и отчитайки тази разлика съдът правилно е приел, че целта ще бъде постигната и в по нисък размер. Неоснователни са доводите за неправилното приложение на методиката, приета от КЗК при определяне размера на санкцията. Действително в чл. 20 от нея се предвижда санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната година за нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗЗК какъвто е настоящият случай. В чл. 13б от методиката също се предвижда, че санкцията се определя на база общия оборот на предприятието - нарушител за финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК, или базата за изчисляване на санкцията е една и съща и твърденията за нарушение на материалния закон като касационно основание за отмяна са неоснователни. При изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия