Решение № 10155 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Дечева, срещу Решение № 21476/29.05.2026 г. по адм. д. № 12113/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-22221024005107-091-001/22.07.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден от касатора с Решение № 1256/15.10.2025 г., с който в тежест на И. Л. К. са установени задължения по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 123 905,72 лв. и лихви 75 221,64 лв. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, аргументирани с пропуск на инстанцията по същество да съобрази налични в преписката доказателства, обуславящи извод за валидност на РА. Заявява се искане за отмяна на първоинстанционното решение, а спорът да бъде решен по същество като се отхвърли жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба, И. Л. К., чрез адв. Иванов, оспорва основателността й, поддържа нищожност на РА поради едновременна висящност на четири ревизии с еднакъв обхват, иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221024005107-091-001/22.07.2025 г. издаден от Т. Костадинова, началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив и Д. Донева, главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1256/15.10.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на И. Л. К. са установени цитираните задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. Според фактическите установявания на първостепенния съд, ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-22221024005107-020-001/08.10.2024 г., издадена от Т. Костадинова – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив с обхват задълженията на К. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. За резултатите от ревизия със същия обхват, възложена със ЗВР № Р-22221021006772-020-001/02.12.2021 г. от органи по приходите в ТД на НАП София, е издаден РА № Р-22221021006772-091-001/20.06.2022 г., потвърден с Решение № 1963/13.12.2022 г., чиято нищожност е прогласена с влязло в сила Решение № 10045/26.06.2024 г. по адм. дело № 1026/2023 г. на АССГ. Ревизия със същия обхват е възложена със ЗВР № Р-22221024003879-020-001/02.08.2024 г. на орган по приходите в ТД на НАП София, връчена на адресата си на 02.09.2024 г., съставен е РД № Р-22221024003879-092-001/05.11.2024 г., а със Заповед № Р-22221024003879-105-001/07.11.2024 г. ревизията е прекратена. Със ЗВР № Р-16001624004609-020-001/12.09.2024 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, връчена на К. на 26.09.2024 г., е възложена ревизия с обхвата на предходно издадените ЗВР, прекратена със Заповед № Р-16001624004609-105-001/16.12.2024 г. на възложилия ревизията орган и нейния ръководител. Поставилата началото на разглежданата ревизия ЗВР № Р-22221024005107-020-001/08.10.2024 г. е издадена въз основа на Заповед № ЗЦУ-1979/03.10.2024 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, с която са определени служители при ТД на НАП – Пловдив да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лица, за които компетентна териториална дирекция е ТД на НАП – София. АССГ е приел е, че по делото не е представена заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на компетентната ТД на НАП – София, с която Т. Костадинова да е определена като орган, компетентен да възлага ревизии, ЗВР от 08.10.2024 г. е издадена от некомпетентен орган, което обуславя нищожност на РА. Решението е неправилно поради необоснованост. В откритото съдебно заседание на 24.03.2026 г. от процесуалния представител на администрацията са представени писмени доказателства, сред които Заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – София и Заповед № ЗЦУ-2303/06.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, приети по делото с протоколно определение от същата дата. Първата от тях е издадена на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и определя, считано от 06.11.2023 г., функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за изпълнение от служители, сред които е Т. Костадинова. Със Заповед № ЗЦУ-2303/06.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на НАП са определени органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, сред които са Костадинова, Донева и Станилова. За правомощията на заместник изпълнителния директор на НАП, издал всяка от цитираните заповеди, са представени съответно Заповеди ЗЦУ-ОПР-24/15.06.2023 г. и ЗЦУ-ОПР 14/16.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Тези доказателства не са съобразени от първоинстанционния съд, а са от съществено значение за спора валиден ли е РА съобразно ТР № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Освен доказателствата, установяващи, че възложилия ревизията орган и членовете на извършилия същата екип са определени като органи по приходите, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, от администрацията са представени и доказателства за заеманите от тях длъжности. Всички те са игнорирани от АССГ, а изводът му за нищожност на РА като издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, е необоснован. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с цитираното тълкувателно решение, според което не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ответникът по касационната жалба поддържа нищожност на РА поради обстоятелството, че след прогласяване на нищожността на издадения на 22.06.2022 г. РА със същия обхват спрямо К. са издадени три ЗВР (на 02.08.2024 г., на 12.09.2024 г. и на 08.10.2024 г., поставила началото на разглежданата ревизия). Правилно е приел АССГ, че едновременната висящност на ревизионните производства, образувани със ЗВР от 02.08.2024 г. и със ЗВР от 12.09.2024 г. в различни териториални дирекции на НАП, е приключила с влизането в сила на всяка от заповедите за прекратяването им, издадени съответно на 07.11.2024 г. и на 16.12.2024 г. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство – чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,