Решение № 6736 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2017 г.

Решение № 6736 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13250/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. срещу решение № 166 от 18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 222/2017 г. по описа на Административен съд - К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отменените административни актове. Ответницата - П. Г. П. от гр. Б. дол, чрез адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - К. е отменил решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № РП-3-09-00258223 от 03.05.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. К.. С цитираното разпореждане, потвърдено от Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К., е постановено да се извърши прихващане между вземане на П. от ДОО в размер на 690 лв. и вземане на НОИ, произтичащо от разпореждане № РВ-3-09-00245345 от 24.03.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. С последното, издадено на основание чл. 114, ал. 3 КСО, е прието, че жалбоподателката по първоначалното дело трябва да възстанови сумата 1090.74 лв., от които 1059.50 лв. главница и 31.24 лихви. В оспореното решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. К. не е посочил административния акт, с който той е потвърдил разпореждане № РВ-3-09-00245345 от 24.03.2017 г., но изрично е отразил, че по това разпореждане към настоящия момент производството се водело пред Кюстендилския административен съд, пред който е образувано адм. д. № 165/2017 г. Но административният орган е приел, че съгласно чл. 117а КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. Действително нормата на чл. 117а, ал. 1 КСО е с цитираното съдържание. Но съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, наличието на образувано съдебно производство, предмет на което е претендираната от органите на НОИ сума за възстановяване, е пречка за движението на административното производство по разпореждане № РП-3-09-00258223 от 03.05.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. К., тъй като с последното се извършва прихващане между безспорно дължима на П. Г. П. сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане с друга такава, чието основание и размер е предмет на съдебен спор. В случая Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. К. не е съобразил нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и постановявайки решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г., той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нещо повече, в настоящата касационна жалба се твърди, че още при постановяване на разпореждане № РП-3-09-00258223 от 03.05.2017 г., на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. К. е било известно образуваното съдебно производство. При извършената служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд бе установено следното: По жалба на П. Г. П. срещу решение № 1040-09-16 от 05.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-09-00245345 от 24.03.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ е образувано адм. д. № 165/2017 г. по описа на Административен съд - К., по което е постановено решение № 137 от 28.07.2018 г., с което оспорените актове на Териториално поделение на НОИ гр. К. са били отменени. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. пред Върховния административен съд. С решение № 2242 от 20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10689/2017 г., тричленен състав на Върховния административен съд, VI отделение, е оставил в сила решение № 137 от 28.07.2017 г. по адм. д. № 165/2017 г. на Административен съд - К.. При това положение недължимостта на вземането на Териториално поделение на НОИ гр. К., възникнало по силата на разпореждане № РВ-3-09-00245345 от 24.03.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, потвърдено с решение № 1040-09-16 от 05.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. и които актове са послужили за издаване на процесните разпореждане № РП-3-09-00258223 от 03.05.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. К. и решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К., е била установена с влязъл в сила съдебен акт и извършеното прихващане е било незаконосъобразно. Ако органите на ТП на НОИ бяха спрели административното производство до приключване на това по адм. д. № 165/2017 г. по описа на Административен съд - К., то не би се стигнало до издаване на процесните незаконосъобразни административни актове. При това положение изводът на първоинстанционния съд, че липсата на влязъл в сила административен акт, установяващ вземането на НОИ, е бил пречка за издаването на последващите актове по прихващане, е правилен. Поради липса на визираните в жалбата касационни основания, оспореното решение на Административен съд - К. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по спора, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационна инстанция, които са доказани в размер на 450 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на П. Г. П. следва да бъде присъдена претендираната сума, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,