Решение № 16733 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2019 г.

Решение № 16733 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Илиев от [населено място], [област], чрез адв. А. Георгиев от АК Хасково, против Решение № 125/7.03.2019 г., постановено по адм. дело № 579/2018 г., по описа на Административен съд Хасково, в частта, в която предявеният от него против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, е отхвърлен над сумата от 400 лева до пълния размер от 8 000 лева като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за неправилност на цитираното решение в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част Административен съд Хасково е отхвърлил предявеният от Г. Илиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, за сумата над 400 лева до пълния размер от 8 000 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е основателен за периода от 9.03.2016 г. до 21.11.2017 г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца не са представени доказателства, поради което искът е отхвърлен до пълния му размер от 8 000 лева. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия Г. Илиев е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в ЗОЗТ "Черна гора" към Затвора - Стара Загора. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане – от 9.03.2016 г. до 21.11.2017 г. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение