Решение № 4121 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2014 г.

ВАСIII отделение14.04.2015 г.докладчик Емилия Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2811 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 6805/2013 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4121 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Павлов срещу решение № 2811 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 6805/2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуален представител - юрисконсулт Василева оспорва жалбата, представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административен съд - София-град е бил сезиран с искова молба от Тодор Димитров Попов, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1250 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служител от администрацията на ДКЕВР за периода 1.02.2012 г. до 16.08.2013 г. Твърди, че служителят, като чл. на ДКЕВР не е уважил усилията на ищеца за разрешаване на дългогодишен проблем със "Софийска вода" АД, от който са натрупани дългове към дружеството от живущите в блокове 4, 5 и 6 на жк Дружба 1. Проблемът е предизвикан от това, че за всички живущи на посочения адрес са инсталирани общи водомери, което води до натрупване на огромни сметки, които не се плащат. Усилията на Павлов са насочени към регулаторния орган, който да задължи дружеството-доставчик на вода да отдели водомерите на всеки консуматор в индивидуална партида. Съдът е установил, че с жалба от 1.02.2012 г. Павлов е сезирал ДКЕВР за създалия се многогодишен проблем. От събраните по делото доказателства е видно, че е водена кореспонденция между ищеца, ДКЕВР, "Софийска вода" АД и Омбудсмана на РБ, в резултат на която ДКЕВР е възложила проверка на основание чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на "Софийска вода" АД. Ищецът е сезирал и Софийска районна прокуратура за проява на престъпно бездействие от "Софийска вода" АД и кмета на СО. Възложена е проверка по жалбата на Павлов, която е приключила с влязло в сила постановление за отказ да се образува досъдебно производство. След многократни усилия на ищеца е проведена четиристранна среща между Павлов, представители на "Софийска вода" АД, ДКЕВР и представители на собствениците на имоти в цитираните блокове в жк Дружба 1. Съставен е протокол от проведената среща, видно от който е, че представителят на ответника - Миланова е предложила при промяна на общите условия за предоставяне на ВиК услуги от "Софийска вода" АД да се предвиди процедура, която дава възможност да се откриват служебно индивидуални партиди на наематели на общински жилища и на потребителите в етажната собственост. По делото са събрани доказателства относно длъжността на Миланова, като видно от заповед № З-ОХ-50 от 7.06.2013 г. е, че й е възложено да подписва текуща кореспонденция по жалби на потребители към ДКЕВР. АССГ е приел, че искът е допустим в изпълнение на съдебно определение № 13767 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 14077/2013 г. на ВАС. При установените обстоятелства от събраните по делото доказателства е приел, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ДКЕВР. Ищецът е искал от регулаторния орган да разреши един търговско правен спор, който е свързан с натрупани задължения на потребители за предоставена услуга. Освен това съдът е приел, че твърдяните действия и бездействия на служители на ответника не са фактически, а са такива по издаване на определен административен акт. В тази връзка пред касационния съд ответникът - ДКЕВР е представил решение № Ж-29 от 24.03.2014 г., видно от което е, че по жалбите на ищеца Тодор Павлов е проведено административно производство и е издаден административен акт, с който държавният регулатор е дал задължителни указания на "Софийска вода" АД по откриване на индивидуални партиди, каквато е била и молбата на ищеца Тодор Павлов. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. По делото не е установено наличие на нормативно установено фактическо действие, за което да са бездействали служителите на ответника, за да е налице хипотезата на чл. 257 АПК. След като ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и бездействия, то правилно съдът е достигнал до извод, че не е налице първата предпоставка от елементите на фактическия състав от обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд и по отношение липсата на втората предпоставка - наличието на неимуществените вреди, за което ищецът Павлов не е представил никакви доказателства. При липса на първите две от законовите предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ липсват фактически обстоятелства за търсене на причинна връзка между тях. Обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Тодор Димитров Павлов иск. Решението на АССГ е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение, още повече, че по същността си те повтарят твърденията от исковата молба. Обосновано е прието от АССГ, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2