Решение № 1412 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение08.02.2023 г.докладчик т Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 478 от 08.06.2022 г., постановено по адм. д. 1279/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Община Сърница и И. Исмаил, [ЕГН] да заплатят на А. Мусов, [ЕГН] сумата 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сърница против решение 478 от 08.06.2022 г., постановено по адм. д. 1279/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационна жалба против решението е подадена и от И. Исмаил. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. Мусов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед 586/04.08.2016 г. на кмета на Община Сърница, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), е одобрено попълването на кадастралния план с верни имотни граници на имот пл. 417 и сгради в кв. 35 по плана на гр. Сърница. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Доводите на касаторите, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е заинтересувано лица по смисъла на закона, са неоснователни. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. В случая е установено, че жалбоподателят е собственик на имот пл. 312. Установено е, че регулацията по последният действащ план не е приложена, като по силата на РП част от имот 312 се придава към имот 417. Установено е, че предходната заповед 5/06.01.2004 г. на кмета на Община Велинград, с която се попълват верните имотни граници на имот пл. 417, като от него и от имот пл. 312 се образува нов имот пл. 1022 общински по кадастралния план на гр. Сърница е отменена с влязло в сила съдебно решение. Преди отмяната на тази заповед новообразувания имот пл. 1022 е продаден на собствениците на имот пл. 417. Установено е, че в новозаснетите имотни граници на имот 417 и с двете заповеди е включена придаваема площ от имот 312 към парцел І-417. Следователно с процесната заповед се предава част от имот 312 към имот 417, което обосновава правният интерес на А. Мусов от оспорване на същата заповед. Правилно съдът приема, че жалбоподателят не е уведомен за заповедта по предвидения за това в закона ред, като доказателства за противното не са ангажирани. Следователно изводът на съда за допустимост на оспорването, е законосъобразен, а обжалваното решение е допустимо. Ето защо доводите на касаторите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд констатира, че между страните е налице спор за материално право, предвид приложените доказателства за собственост. Направеният извод е законосъобразен и обоснован. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че с обжалвания административен акт е изменен кадастралния план като с изменението се засяга имот 312 и част от него се придава към парцел І-417 по регулационния план от 1983 г., който не е приложен, като доказателства по делото установяващи противното не са ангажирани. Установено е и че източната граница на имот пл. 312 към 1983 г., преди одобряване изменението на плана, е западна граница на имот пл. 417. Правилно съдът се позовава и на влязлото в сила решение, с което е отменена предходната заповед за попълване на кадастралния план с верните имотни граници на ПИ 417, като от него и от имот 312 се образува нов имот 1022. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото, след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая решението, с което е отменена предходната заповед за промяна в имотната граница между двата имота влиза в сила на 14.12.2020 г. и е факт към 12.05.2022 г., когато е даден ход по същество на делото. Съгласно чл. 177 АПК, решението с което се отменя административният акт има действие по отношение на всички и този факт следва да бъде съобразен от съда при постановяването на съдебния акт. Отмяната на предходната заповед за промяна в имотните граници на имот 417, обосновава извод, че процесната заповед е издадена върху грешна кадастрална основа, което е самостоятелно основание за отмяната й. Освен това в случая е налице и спор за материално право, който, както правилно отбелязва първоинстанционния съд, следва от неприложената регулация за придаваемата част от имот 312 към парцел І-417 по плана от 1983 г., поради което и съгласно чл. 62, ал. 6 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена, но в сила към датата на издаване на заповедта) непълнотите и грешките следва да се отстранят след решаването му по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР регламентира, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ( нормата е в сила към датата на издаване на оспорената заповед), т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че са заплатени, същите следва да бъдат присъдени, като се вземе предвид и направеното възражение за прекомерност на разноските, което е основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да се осъдят Община Сърница и И. Исмаил да заплатят на А. Мусов сумата 1250 лв.(или по 625 лв. всеки от касаторите), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,