Решение № 5937 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2017 г.

Решение № 5937 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерство на здравеопазването, срещу решение № 7807 от 08.12.2016 г., по административно дело № 9494/2016 г. от Административен съд-София град /АССГ/, с което е отменен постановеният от него мълчалив отказ да предостави исканата от В. Й. И. обществена информация със заявление вх. № 93-00-82/09.10.2015 г. и преписката е върната за произнасяне, съобразно дадените в решението указания. Твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. В отговор на касационната жалба- В. И. оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Искането за достъп до обществена информация с рег. № ДИ-37/30.04.2014 г. е подадено от В. Й. И.. по реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Министъра на здравеопазването който е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, а именно: декларация на Главния секретар на Министерство на здравеопазването- П. К., за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Правилно съдът е приел, че съгласно Заповед № РД-01-199/15.08.2014 г. Министъра на здравеопазването предоставя на главния секретар на министерството правомощията по издаване на решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, който се явява компетентния орган. Изхождайки от естеството на търсената информация и съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл-въвеждащ забрани едно лице да заеме държавна служба, което не отговаря на изчерпателно сочени обстоятелства, като в чл. 8, ал. 3 с. закон се сочи, че лицето кандидатстващо за заемане на държавна служба подава със заявлението и декларация по чл. 7, ал. 2 ЗДСл, правилно първоинстанционния съд приема, че търсената информация е обществена по смисъла на закона и предоставянето й е дължимо. Законодателят е предвидил изрична форма на произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ по заявление за достъп - писмена форма - с решение с изискуеми реквизити, при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 ЗДОИ. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отменил същия като незаконосъобразен и е върнал преписката на министъра на здравеопазването за произнасяне след преценка на доказателствата и всички относими обстоятелства в предвидената от закона форма. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение