Решение № 11973 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрск. Минкова, против Решение 14029/06.08.2024 г., постановено по адм. дело 10348/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Ангажират се писмени доказателства, от които се обоснована търсената от първостепенния съд необходимост по смисъла на чл. 10 ал. 9 от ЗНАП. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна в касационното производство Силвър Скрийн ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Младенов, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в хода на по същество. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА 22221021004741-091-001/09.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 1584/04.10.2022г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице Силвър Скрийн ЕООД гр. София, са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7535,01лв. за данъчни периоди от м.юни до м.септември 2017г., както и лихви за забава. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР Р-22221021004741-020-001/19.08.2021 г., в последствие изменена с последващи заповеди, с които е удължен срокът за извършване на ревизията. Отчел е, че ревизираното лице е със седалище към момента на започване на ревизията в гр.София, а ревизионният акт е издаден от В. И. И., Началник на сектор Ревизии в ТД на НАП гр.Пловдив орган възложил ревизията и от Р. Б. Т., гл.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, ръководител на ревизията. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА като служители на ТД на НАП Пловдив са с териториална компетентност спрямо лица със седалище на територията на същата данъчна дирекция и не са разполагали с компетентност да ревизират дружество, спрямо което е издаден РА, с аргументи и за недоказана необходимост по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно, като касационното оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон е основателно, по следните съображения: Противоречивата практика по приложението на закона в случаи като процесния е преодоляна с приемането на Тълкувателно Решение 3 от 26.06.2025 г. на Общото Събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г., с което по даден следният отговор на поставения за тълкуване въпрос: Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП, като в тези именно случаи не е необходимо и мотивиране по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт предвид обстоятелството, че същите не са обсъждани със съдебния акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение