Решение № 11906 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Старши инспектор в отдел Граничен инспекционен пункт /ГИП/ - Варна, дирекция Граничен контрол при Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез процесуален представител, срещу решение 2743/22.03.2024 г., постановено по адм. д. 200/2024 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е обявена нищожността на протокол 7 за официално задържане на пратка с риск от 19.12.2023 г. с получател/вносител на пратката Булкомпакт ЕООД, съставен от старши инспектор в Отдел ГИП - Варна, Дирекция Граничен контрол, при Централно управление /ЦУ/ на БАБХ и преписката е изпратена на административния орган, като същият е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението следва да бъде обезсилено или отменено, претендира разноски за двете съдебни инстанции. С писмена молба от 08.05.2024 г., ответникът по касационна жалба - Булкомпакт ЕООД оттегля жалбата си против оспорения от него административен акт - протокол 7 за официално задържане на пратка с риск от 19.12.2023 г. с получател/вносител на пратката Булкомпакт ЕООД, съставен от старши инспектор в Отдел ГИП - Варна, Дирекция Граничен контрол, при Централно управление /ЦУ/ на БАБХ и моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и производството прекратено. Върховният административен съд намира, че направеният отказ от оспорване е съобразен с изискването на чл. 155, ал. 1 АПК и следва да бъде уважен. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Булкомпакт ЕООД, против Протокол 7 за официално задържане на пратка с риск от 19.12.2023 г. с получател/вносител на пратката Булкомпакт ЕООД, съставен от старши инспектор в Отдел ГИП - Варна, Дирекция Граничен контрол, при ЦУ на БАБХ. Съгласно чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. В случая това е направено с писмена молба извън съдебно заседание, с което е спазена регламентацията на чл. 155, ал. 3 АПК. С оглед изложеното и обстоятелството, че в конкретния случай молбата, с която е оттеглено оспорването, е подадена след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, то последното следва да се обезсили като недопустимо поради отпадналото надлежно сезиране, а съдебното производство - да се прекрати. Предвид изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2170 лв., платими от Булкомпакт ЕООД, както следва: 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като по отношение на него и предвид реално осъществените процесуални действия от страна на адвоката на касатора и фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира направеното от ответника по касация възражение за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено: 70 лв. заплатена държавна такса за производството пред ВАС; 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред АС Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 8 АПК, Върховният административен съд, пето отделение