Решение № 12868 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ВИНОГРАД АД, ЕИК 130578790, със седалище и адрес на управление гр. Перущица, представлявано от изпълнителния директор А. Т., чрез адвокат Станимиров против Решение 4689/27.05.2024г. постановено по адм. дело 55/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. на Директора на Агенция Митници. С последното, административният орган на основание чл. 53, ал.1, т.3 от ЗАДС, във вр. с чл. 53, ал.2, т.1 и чл. 47, ал.1, т.4 от ЗАДС е отнел Лиценз 663 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA 00464000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00464001, с адрес на склада гр. Перущица, 4225, имот 000527 и съответно е прекратил действието на същия лиценз. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за материална законосъобразност на административния акт. Първоинстанционният съд не бил осъществил дължимата проверка на оспорените от дружеството обстоятелства от фактическа страна, като не е изложил съображения, относно вида и размера на непогасените публичните задължения на дружеството. На следващо място издаденото Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. на Директора на Агенция Митници било порочно заради липсата на фактически и правни основания, но това не е установено и съобразено от административния съд. Решаващият съдебен състав не съобразил и представените от ВИНОГРАД АД удостоверения, от които било видно, че преди датата на приключване на устните състезания дружеството вече било без публични задължения. Иска се отмяна на решение 4689/27.05.2024г., съответно да бъде отменено Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. на Директора на Агенция Митници. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Ответникът Директорът на Агенция Митници, чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. на Директора на Агенция Митници. С решението директорът на Агенция Митници отнел Лиценз 663 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател ВИНОГРАД АД с BGNCA 00464000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00464001, с адрес на склада гр. Перущица, 4225, имот 000527 и съответно е прекратил действието на същия лиценз, на основание чл. 53, ал.1, т.3 от ЗАДС, във вр. с чл. 53, ал.2, т.1 и чл. 47, ал.1, т.4 от ЗАДС. Причината - наличието на публични задължения от страна на дружеството. Административен съд-Пловдив е установил от фактическа и правна страна следното: Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС. При постановяването му според съда е спазена установената от закона форма - решението е в писмен вид, мотивирано, като посочените фактически и правни основания за издаването му кореспондирали със събраните в административното производство доказателства. Прието е още, че липсвали допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а акта е издаден при правилно приложение на материалния закон и целта на закона. За да стигне до тези изводи, първоинстанционният съд е установил, че от доказателствата, събрани в проведеното по реда на АПК административно производство, се доказва по безспорен начин, че ВИНОГРАД АД имало задължения към бюджета, които не са погасени в законоустановените срокове, не са по невлезли в сила актове, не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Пловдивският административен съд е установил още, че в проведеното административно производство, преди издаване на оспореното пред него решение, административния орган е събрал събрал множество доказателства, включително справки за наличието на публични задължения от страна на ВИНОГРАД АД. Първоначално, с писмо рег. 32-6811 от 06.01.2023г. е била изискана информация от ЦУ на НАП за задълженията на ВИНОГРАД АД. С писмо рег. 32-28483 от 23.01.2023 г. проверяващият орган бил уведомен, че към 18.01.2023 г. дружеството има публични задължения в особено големи размери и същите били формирани от декларирани и невнесени в срок данъци и задължителни осигурителни вноски, за което била представена и справка за общите задължения на ВИНОГРАД АД. В нея били описани по основание и размер на публичните задължения, актовете, с които всяко едно от задълженията е установено, номер и година на образувано изпълнително дело. С писмо рег. 32-68075 от 20.02.2023 г. директорът на Агенция Митници уведомил ВИНОГРАД АД, че е налице информация от НАП относно просрочени публични задължения на дружеството, които не попадат в изключенията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Дружеството било уведомено, че наличието на публични задължения е основание за прекратяване на издадения Лиценз 663 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. Писмото по своя характер било уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че жалбата срещу Решение Р-692/32-681968 от 20.12.2023г. на Директора на Агенция Митници следва да бъде отхвърлена. Счел е за установено от фактическа и правна страна, че са налице основанията за отнемане и прекратява действието на лиценз 663, доколкото дружеството е престанало на отговаря на условието по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, а именно има налични непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева, както и че не са налице изключенията на правната норма - не се установява публичните задължения да са били отсрочени или разсрочени, респ. надлежно обезпечени към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт. Приел е още, че съответствието на един административен акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. Съответно не е приел за относимо към законосъобразността на решението на директора на Агенция Митници представеното удостоверение от ТД на НАП-Пловдив с изх. 160202400127031 от 14.05.2024г., от което е видно, че към 14.05.2024г. ВИНОГРАД АД няма непогасени публични задължения. Според съдебният състав на ПАС, удостоверението не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Решаващият състав подробно е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал обосновани правни изводи, като с това е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС предвижда, че действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза, а в ал. 2, т. 1 е предвидено, че лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. В случая дружеството е престанало да отговаря на условието, визирано в чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС - да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на инстанцията по същество, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила, както и че към момента на издаване на акта на митническия орган, търговското дружество има непогасени публични задължения, които не произтичат от невлезли в сила актове, и те не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, при което е достигнато и до законосъобразното заключение от съда, че касаторът е престанал да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Изискванията на закона са императивни и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което правилно е отнел издадения на дружеството лиценз и е прекратил неговото действие. Лицето е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, като му е предоставена възможност да ангажира доказателства, а органа е изискал допълнително относимите такива служебно, както правилно е установил и първоинстанционният съд. От приобщения доказателствен материал по делото по несъмнен начин се установява, че към 20.12.2023г. дружеството има ликвидни и изискуеми публични задължения над 5 000 лева, като същите не са обезпечени, разсрочени и/или отсрочени. Изложените в касационната жалба доводи относно липсата на конкретика на посочените най-общо публични задължения са неоснователни. След преценка и анализ на многократно събираната информация от НАП, административния орган в решението си е посочил, че се касае за задължения над 5000 лева, с изпълнителни титули Декларация образец 6, Декларация ЗКПО, Декларации ЗДДС. От така описаното става ясно, че се касае за непогасени публични задължения за данъци и ЗОВ. Още повече, че всички тези задължения са подробно описани в приложени към съответните отговори справки от НАП, част от доказателствата по делото. В унисон с трайно установената съдебна практика на ВАС първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, че представеното доказателство за погасени публични задължения на ВИНОГРАД АД към 20.12.2023г., е ирелевантно. Основанията за законосъобразност на един административен акт следва да са налице към датата на неговото издаване. Нови факти от значение за делото са само тези, "които могат да променят съществувалото към момента на издаването на административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на адресата на акта". Това не следва да са "новосъздадени", т. е. възникнали след издаването на акта факти, с изключение на тези, на които законът придава обратно действие" /в този смисъл Решение 4111 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. дело 360/2014 г., Решение 11747 от 04.10.2018 г. на ВАС, по адм. дело 7082/2018 г., Решение 3674 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. 10042/2018 г. Решение 2575 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 8594/2014 г., VII о. /. Следователно, изводът, направен и от първоинстанционния съд е, че последващото плащане на публичните задължения на дружеството не променя заключението, че към датата на издаване на оспореното решение същото не е отговаряло на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС и оспореният акт се явява материално законосъобразен. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в процеса разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 240 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Агенция "Митници". Воден горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,