Решение № 6969 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2017 г.

Решение № 6969 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 13953/19.12.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 3741/2016 г., с което съдът е отменил негови заповеди с № № 8121К-3887/02.11.2015 г. 8121К-5126/18.12.2015 г. Претендира неправилност на основание чл. 209, т. 3 АПК поради неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Г. Т. срещу оспорените заповеди. Ответникът по касационната жалба чрез адв. Владов оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не претендира допуснати от ВАС процесуални нарушения в хода на производството по делото. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред ВАС е образувано по жалба на Т. Г. Т. срещу заповеди с № № 8121К-3887/02.11.2015 г. 8121К-5126/18.12.2015 г., издадени от министъра на вътрешните работи. За да отмени обжалваните заповеди, тричленният състав на ВАС е приел, че същите са издадени от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на анализ на доказателствата по делото, тричленният състав на ВАС е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Т. Г. Т. към 20.10.2015г е главен инспектор, началник на сектор към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР. Със заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на Т. след придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. На 23.10.2015 г. същият подписва Акт за сдаване. На 02.11.2015 г. със Заповед № 8121К-3887/02.11.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 99, т. 1 АПК възобновява производството по издаване на заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. и отменя същата, поради допуснати нарушения на изискванията за законосъобразност по издаване на същата. Според текста на заповедта, за периода от 08.11.2001 г. до 14.09.2014 г. Т. е заемал длъжности за държавен служител с висше образование въз основа на неистински документ - диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър", серия УНСС - 2001 № 030568, рег. № 623/29.06.2001 г. по специалност "Икономика на туризма" от УНСС гр. С. и за това деяние не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". В отделно производство по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "з" ЗМВР, въз основа на предложение № 513р-37698/11.11.2015 г. и извършена проверка досежно неистиността на диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър", серия УНСС - 2001 № 030568, рег. № 623/29.06.2001 г. по специалност "Икономика на туризма" от УНСС гр. С., със заповед № 8121К-5126/18.12.2015 г. министърът на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение на Т. поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради назначаването му на държавна служба въз основа на неистински документ, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта. По делото са представени Докладна записка от 14.10.2015 г. отразяваща обстоятелствата досежно неистинността на посочената по-горе диплома; писма между МВР и УНСС; Протоколи за връчване на процесните заповеди; сигнал, касаещ неистинността на дипломата; длъжностни характеристики. Към кадровото досие на служителя е приложено копие от диплома за завършено висше образование на Т. с образователно-квалификационна степен "магистър", издадена от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "бизнес администрация". Въз основа на така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е обосновал материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед с липса на предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК: Към датата на издаване на заповедта от 20.10.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т. поради навършена възраст за пенсия, същият е заемал длъжност, за която се изисква минимална образователно-квалификационна степен "бакалавър" в изброените области за висше образование и професионални направления. Към тази дата същият е притежавал диплома от ВТУ за завършено висше образование със степен "магистър", с което удовлетворява посочените изисквания за длъжността. Не се оспорва и наличието на изискуемия стаж по чл. 69 КСО. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че към датата на издаването на заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. Т. отговаря на изискванията за заемане на длъжността, от която е освободен и притежава необходимия осигурителен стаж. Материалната незаконосъобразност на заповедта правилно е обоснована с липсата на предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК. Незаконосъобразността на заповедта от 20.10.2015 г. обосновава и извод за незаконосъобразност на последващата такава от 02.11.2015 г., в каквато насока са правилните изводи на тричленния състав на ВАС. По наведените в касационната жалба възражения, касационната инстанция излага следното: По делото не се спори неистинността на диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър", серия УНСС - 2001 № 030568, рег. № 623/29.06.2001 г. по специалност "Икономика на туризма" от УНСС гр. С. Съдът обаче извършва преценка за законосъобразност на обжалваните заповеди на всички основания по чл. 146 АПК, без да аргументира преценка от гледна точка на морала. Данните за неистинността на документа са били налични при министъра още към 14.10.2015 г., преди издаване на заповедта за пенсия. Въпреки това - на 20.10.2015 г. министърът издава заповед с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Отмяната на тази заповед, вече веднъж постановена и влязла в сила, може да се реализира единствено при предпоставките императивно посочени в чл. 99 АПК. Липсата на изписната по т. 1 обосновава извод за материална незаконосъобразност на последващата заповед от 02.11.2015 г., с която се отменя тази за пенсия. Предвид прекратеното служебно правоотношение на основание възраст за пенсия, недопустимо е последващо такова на друго основание - в настоящия случай - обективна невъзможност за изпълнение на задълженията. Горното обосновава извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не прави искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд